Есра забеляза как американецът извисява глас и думите започват да се леят от устата му хармонично като поема или елегия. В тях се преплитаха гняв, страх, страст, сякаш не Патасана, а самият той е написал плочките, наблюдавал е кръвопролитията отпреди две хиляди и седемстотин години, чувал е писъците на жертвите, усещал е мирисът на кръвта, обливаща каменните улици на хетския град. Гласът му, напомнящ яросните стонове на ранено животно, затрогна всички в залата. Развълнувана, Есра го погледна крадешком. Забеляза, че волевата му брадичка трепери под червеникавата брада, и се запита: „Какво му става на този човек?“.

- Някои археолози навярно ще се опитат да оспорят истината, обявявайки плочките за епоси или за притчи - продължи американецът, - но като техен преводач се кълна, че Патасана ги е написал със светлината на ума и душата си. Опитал се е искрено да опише действителността така, както умът и душата му са я виждали. На първата плочка, която ви показах, той

401

е написал следното: „…бъди сигурен, че не съм написал нито една невярна дума. Неистинните думи съм издълбал в стената на Водната порта във възхвала на цар Пизирис, с тях написах и писмата до фригийския цар Мидас, за да го заблудя; такива думи заплитах и за да уловя в мрежата си урартския цар Руса и да подстрекавам асирийския цар Саргон. Използвах преувеличени, украсени и лъжливи думи, за да насъскам един срещу друг царете с големи имена, но дребни души, които преливат от гордост. Нито една от тези измамни думи не е намерила място в плочките, които ще прочетеш“. Аз му вярвам. Патасана е предтеча на днешните интелектуалци. Този дворцов писар, преживял по най-жесток начин изпитанията и злочестините на своето време, е успял да прозре какво се крие зад маската на царя и е споделил опита си със следващите поколения, та кръвопролитията, масовите убийства и тиранията, на които е станал очевидец, да не се повтарят в бъдеще. Направил го е, съдейки строго себе си и предизвиквайки боговете. Патасана е един от първите автори, съзрели чудовището, вселило се в хората. Плочките му са изпълнени с предупреждения срещу самите нас. Те са изключително важна археологическа находка. Значими са обаче не само за археологията, а и за историята, социологията, политиката, етиката. Накратко, за човечеството като цяло - Тимъти замълча и огледа слушателите с искрящи кадифеночерни очи. -Значима е - повтори той, разперил широко ръце с обърнати длани, - но за жалост, няма да ни помогне.

Журналистите зашушукаха и се спогледаха, питайки се дали са чули правилно. Колегите на Тимъти предположиха, че опитният археолог просто се опитва да привлече вниманието им.

- Добре ме чухте! - повиши глас Тимъти. - Както Омиро-вата „Илиада“, Тората на Мойсей, Новият завет на Исус, Коранът на Мохамед и хилядите страници, написани от стотици философи, плочките на Патасана няма да съумеят да заличат жестокостта в човешките сърца.

Есра не откъсваше очи от него. Любопитството и вече се бе превърнало в недоумение. Колегата и изглеждаше много стран-

402

но. Вените по врата му се бяха издули, чертите му се бяха изострили от възбуда, брадичката му трепереше по-силно, а гласът му звучеше предизвикателно. Не, не познаваше този Тимъти. Разумният, достолепен и тактичен археолог се бе преобразил в сантиментален безумец, обладан от яростна страст. Кренкер и Бернд също го гледаха изумено. Тимъти обаче не обръщаше внимание нито на смаяните си колеги, нито на камерите, заслепяващи очите му.

- Всъщност след като тези книги са били написани - размаха пръст той, - човекът е освирепял още повече. Двайсети век ще се влезе в историята като столетието на жестокостта - с геноцида, извършен от нацистите, с гибелта на стотиците хиляди в Хирошима…

Смутен от думите на американеца, Кренкер написа на лист хартия, който побутна пред него: „Отклоняваш се от темата, върни се към същността на въпроса“. Тимъти прочете бележката и се обърна решително и самоуверено към германския професор:

- Не се отклонявам от темата. Напротив, осветлявам същината и. Патасана не би написал плочките, ако не се надяваше, че човечеството ще се промени. Записал е историята си, за да спрем да се избиваме. Другите велики книги са написани със същата цел. - Впери ненадейно очи в тълпата журналисти в залата и ги попита, сякаш водеха свободен разговор: - Нима хората в повечето държави по света не си прерязват гърлата, не използвта езиковите, религиозните и расовите различия като извинение да завземат земи и пазари? Патасана е написал плочките си преди две хиляди и седемстотин години. През това време хората са разбулили тайните на земята, морето и небето, но не са спрели да се избиват. Ще постигнат ли плочките на Патасана това, което свещените книги, повлияли на милиони, не са успели да постигнат? Кой наивник би го повярвал?

Тълпата зашушука. Неколцина се подсмихнаха.

- Защо тогава ни поканихте тук? - попита една журналистка. - Ако плочките на Патасана са безполезни, както твърдите, защо бихме толкова път?

403

Професор Кренкер отвори уста да отговори, но Тимъти го прекъсна:

- Сега е мой ред да говоря, професоре. После ще споделите мнението си. - Думите му прозвучаха толкова категорично, че възрастният мъж не настоя. Тимъти се обърна към журанлист-ката, задала въпроса: - Няма да съжалявате, че сте дошли тук, млада госпожице. - По лицето му се изписа загадъчно изражение. - Всички ще се върнете в Истанбул с гореща новина, стига да проявите малко търпение. - Още двама журналисти поискаха да зададат въпроси, но американецът ги помоли да почакат и продължи: - Патасана е усещал мрака в човешкото сърце, но не е прозрял същността му. С надеждата бъдещите поколения да се окажат по-добри от неговото, той се е опитал да намери изход, винейки боговете. Патасана е бил интелектуалец и като мнозина наивни интелектуалци е таял илюзията, че написаното от него ще повлияе на хората и ще ги промени. Всъщност обаче е химера да очакваш човекът да стане по-добър благодарение на религията, науката, изкуството или философията. Нито религията, нито изкуството, нито науката притежават власт над човека. Смъртта е единствената сила, способна да му повлияе. - Тимъти замълча отново. Шепотът и смехът в залата бяха стихнали. Всички бяха приковали очи и уши в американеца. - Човекът е най-интелигентното и егоистично животно - извиси се гласът му в малкото помещение. - Първата му грижа е да опази живота си и тя предшества всички други ценности. Така е и винаги е било така. А противоположното на живота е смъртта. Колкото по-необичайна, по-впечатляваща и смайваща е смъртта, толкова по-силно въздейства тя на човека, плаши го и същевременно го вълнува. Да почувстваш смъртта, да застанеш близо до нея, да я докоснеш, да я видиш - няма по-вълнуващо преживяване. Затова „смърт“ е най-могъщата дума във всички световни езици. При споменаването и всички при-тихват от страхопочитание и вълнение, както направихте и вие преди няколко минути. Смъртта ни привлича. Затова, за съжаление, убийството е най-добрият начин да убедим хората да не

404

убиват. Както гласи поговорката: „Клин клин избива“.

В залата се надигна тих ропот. С побеляло като платно лице Есра погледна ужасено Тимъти, уплашена повече от онова, което предстоеше да чуе, отколкото от чутото.

- Значи според вас убийството е уместен начин да се предотврати убийство? - попита същата млада журналистка.

- Да - отвърна спокойно Тимъти, - смъртта е най-добрият начин да разгласиш посланието си.

- Но - младата журналистка вдигна химикалката си - нали сам казахте, че сме водили стотици войни, погубили живота на милиони, а не сме си взели поука?

Ледената усмивка по яркочервеното лице на Тимъти му придаде изражение, каквото приятелите му не бяха виждали никога досега.

- Великият френски философ маркиз дьо Сад казва: „Едно убийство измъчва съвестта. Когато убийствата станат повече - десетки, хиляди, - съвестта замлъква“. Затова по време на война убийството се превръща в ежедневие. Ако убийството е планирано умно обаче, то спасява убиеца от баналността и привлича вниманието. Именно такава новина ще ви съобщя. Ще ви разкажа за три умно планирани и майсторски извършени убийства. Ще ви предам послание с огромно значение за човечеството, послание, изпратено от разсъдлив интелектуалец, който не иска да си губи времето с химери.

Журналистите наостриха слух, когато от темата за смъртта Тимъти премина към темата за убийството.

- Какви убийства? Какво говориш? - намеси се професор Кренкер. Възрастният археолог вече бе изгубил търпение и десният му клепач потрепваше нервно. - Привършвай незабавно изказването си.