- Налага се! Приемаш го лично, а не бива. Уважавам чувството ти за отговорност, но убийствата не са насочени срещу нас. Ние не сме истинските мишени на убиеца. Кемал е мъртъв, защото се е оказал на неподходящо място в неподходящ момент.

- Не го приемам лично. Мисля за доброто на всички ни -възрази Есра вече по-сговорчиво.

396

Разбираше, че Теоман е прав. Не биваше да застрашава ничий живот. Бяха открили плочките на Патасана и наистина им се полагаше почивка. Древният хетски град се оказа повече от щедър към тях и ги възнагради с находки, за каквито не смееха да се надяват. Време беше да спрат. Всеки друг ръководител на разкопки би постъпил така. Както каза Теоман, работата им бе да осветляват миналото, а не да залавят убийци. Трябваше да оставят това на Ешреф. Есра го съзнаваше, ала необузданата и амбиция и упоритият и гняв не искаха да се вслушат в гласа на разума. Убиецът ги предизвика; отне живота на един от приятелите и и преобърна света им наопаки. Нетърпима беше мисълта, че още не е заловен и може да продължи да убива дори след като те си заминат. Струваше и се, че ще прояви малодушие, ще побегне страхливо, ако прекрати разкопките сега и се върне в университета като прославен учен.

- Ако мислиш за доброто на всички, си длъжна да прекратиш разкопките - настоя Теоман. - Така е редно.

Намирахе се на няколко крачки от входа на хотела, където ги чакаха Йоаким и двамата му колеги. Есра се възползва от възможността да избяга от въпросите на Теоман.

- Ще говорим след пресконференцията - отсече тя и тръгна към вратата.

С червената си коса Йоаким изпъкваше сред малобройната групичка пред входа.

- Не успя ли да се наспиш снощи? - попита я той на английски със силен акцент, забелязал зачервените и, подпухнали от сълзите очи.

- Работих до късно - отвърна уклончиво Есра.

- Сбъркала си. Не биваше да помрачаваш красотата си в ден като този.

Бръщолевенето на Йоаким и дойде до гуша и тя смени темата:

- Пристигнаха ли журналистите?

- Още не. Рано е. Самолетът им сигурно тъкмо е излетял.

397

За да се спасят от сухата сутрешна жега, се гмурнаха в прохладата на хотела. Под любопитните погледи на персонала минаха край огромните пластмасови цветя, прекосиха червения килим и се спуснаха по стълбите към конферент-ната зала - уютно помещение с изглед към река Алебен, по чиито брегове се редяха чинари. Дългият, тесен подиум, където щяха да седят ораторите, се намираше до прозореца. Петдесетина столове, подредени край масите, очакваха журналистите да пристигнат. Върху подиума на заседателната маса имаше четири картонени табелки с имената и титлите на ораторите, изписани с големи букви. Табелката с името на Есра беше втората отдясно. От едната и страна щеше да седи професор Кренкер, от другата - Тимъти, а до стената - Бернд, в най-отдалечения край на подиума. „Дано да не си изпусна нервите и да не се разплача, докато говоря“, помисли си Есра, докато наблюдаваше как техниците проверяват за последен път микрофона. Всъщност сега се чувстваше по-добре; безмилостният възел, надигнал се от дълбините на гърдите и и заседнал в гърлото и, бе изчезнал. Поуспокои се и при вида на Теоман и Мурат, които пъргаво нареждаха големите пликове с обяснителните бележки и снимките на Елиф върху всеки стол. Стиснал листовете с речта си, Бернд стоеше до входа на залата и питаше нещо Йоаким. Явно бе забравил напълно и убития Кемал, и сутрешната разпра. Как бе възможно да изглежда толкова спокоен след такъв неприятен разговор? Поведението му и се стори още по-подозрително. Тимъти се взираше през прозореца към старите чинари. Сърцето и се изпълни с топлота и доверие към него. Тръгна механично към прозореца, но зърна Елиф и се закова на място. Младата жена седеше на стол в дъното на залата, подпряла умислено брадичка. За няколко часа жизнерадостното момиче се бе преобразило в олицетворение на скръбта. На Есра и домъчня за нея. Вместо при Тимъти отиде при Елиф.

- Ела - протегна и ръка тя.

- Къде? - попита младата жена с изопнато от болка лице.

398

- Хайде! - настоя Есра, сграбчи я за ръката и буквално я повлече навън.

Попита охранителя до вратата къде е тоалетната. Той и посочи далечния край на коридора. Влязоха в безлюдното помещение. Есра обгърна лицето на Елиф с длани и я погледна нежно.

- Сега ще те направим най-красивата фотографка на света. Видят ли те, журналистите ще забравят за плочките на Патасана.

Зелените очи на Елиф се насълзиха.

- Той умря заради мен - отрони тя. - Ако не го бях напуснала, щеше да е жив.

- Не - Есра избърса сълзите от лицето и. - Не умря заради

теб.

- Виждам го как ме гледа с омраза. Как ме наблюдава неодобрително изпод вежди…

- Не си виновна за случилото се.

- Но той ме обвиняваше. Умря, защото ми беше ядосан. Ще го сънувам. Никога няма да ме остави на мира.

- Всичко ще се оправи, Елиф. Ще отмине. Той не би искал да те сполети нищо лошо. И ти не си искала да му се случи нищо лошо.

- Ако знаех какво ще стане, нямаше да скъсам с него.

- Знам - кимна Есра.

Прегърна Елиф, за да скрие собствените си сълзи. Успокоявайки младата жена, всъщност се опитваше да утеши себе си и да разсее страховете, съмненията и тревогите си.

Когато двайсет и петимата журналисти пристигнаха в хотела, всичко бе готово. Есра гримира Елиф и макар да не успя да я превърне в най-красивата фотографка на света, все пак посмекчи горчивото и изражение и и придаде вид на изтънчена млада жена. Брадатият, усмихнат президент на истанбулския филиал на Германския археологически институт професор Кренкер пристигна в хотела заедно с журналистите и поздрави членовете на екипа един по един. Обсипа с похвали Есра, без да обръща внимание на завистливите погледи на Бернд. Дори

399

обяви пред скупчилите се край него журналисти: „Истинският герой днес е тази млада жена!“ Професорът забеляза отсъствието на Кемал и попита къде е. Последва напрегнато мълчание, нарушено най-сетне от обяснението на Тимъти: Кемал бил болен. Американецът прецени за по-разумно да не съобщава на възрастния археолог какво се е случило в действителност. Не бе в състояние да прецени реакцията му, а не желаеше да рискува да отменят или отложат пресконференцията. След като се почерпиха с освежителни напитки и поговориха около час, археолозите, гостите и журналистите заеха местата си в залата.

Есра, седнала с тримата мъже на подиума, се подразни от светкавиците на фотоапаратите. Налагаше се да присвива очи, за да вижда журналистите пред себе си. Теоман, Мурат и Елиф стояха вдясно от подиума, а радостта по лицата им бе засенчена от скръб. Йоаким и двамата му колеги бяха застанали до вратата.

Професор Кренкер говори пръв. Благодари на журналистите, задето са пропътували толкова километри, за да дойдат тук, описа успешната дейност на Германския археологически институт в Турция през последните седемдесет години, откакто в страната бе създаден един от десетте чуждестранни филиала на института, разположени в значими археологически средища. Разказа за находките, открити при разкопки, спонсорирани от института. Накрая заключи, че откриването на плочките на Патасана е повратен момент в историята на археологията.

Есра говори след него. Изглеждаше малко нервна, гласът и трепереше и отначало произнасяше трудно думите, но така те всъщност звучаха по-искрено и не след дълго журналистите се заразиха от вълнението и. Тя им разказа накратко историята на древния град. Записките и бяха пред нея, но се опитваше да не гледа в листа, за да не се обърка. Описа подробно и разбираемо хетския период, когато бе живял Патасана. Накрая се успокои и започна да гледа журналистите в очите. Тогава забеляза капитана. С униформата си изпъкваше като бинтован палец сред цивилните. „Защо ли е дошъл“, почуди се тя. Сигурно за да

400

спечели отново сърцето и. Тази сутрин я бе ядосал много, ала сега не се сдържа и му се усмихна леко.

Дойде редът на Бернд. Той говори за геополитиката на държавите в региона през седми век преди новата ера. В академичен стил, побутвайки очилата към носа си, запозна слушателите с отношенията между градовете-държави на неохетите, урартците, фригийците и асирийците. Речта му звучеше малко скучновато и на места прекаляваше с подробностите. С помощта на примери осветли връзката между хатите, местни жители на Анадола, и хетите - племе с индоевропейско потекло, както и влиянието на арамейците и семитите в региона.

Тимъти взе думата последен. В академичния дух, наложен от Бернд, обясни, че плочките са написани на акадски преди две хиляди и седемстотин години. Клинописът се е съхранил, понеже плочките са изпечени и следователно по-дълготрайни. Показа първата плочка на журналистите, които насочиха бързо камерите си към нея, за да заснемат важния артефакт. После поде въпроса за значимостта на плочките.