- По нея нямаше следи от кръв. А и тя би оставила белег, по-дълъг от два сантиметра. Кемал е убит с нещо заострено, но не с нож, а по-скоро със сърп. - Капитанът впери очи в Есра и повтори: - По-скоро със сърп. - Забеляза объркването и и продължи: - Споменах, че при предишното убийство на местопрестъплението намерихме окървавен сърп.

- Да - спомни си Есра. - Каза, че жертвата е ранила убиеца със сърпа. - Млъкна рязко, осъзнала какво има предвид капитанът. - Чакай… чакай… Нали не смяташ, че убиецът е Кемал?

Капитанът я погледна като дете, очакващо да прояви разбиране, но съзря яростните искри в очите и и отстъпи назад.

- Трябва да анализираме космите и пръстовите отпечатъци по дрехите, за да сме сигурни. Но ботушите в пещерата пасват на Кемал…

- Глупости! - прекъсна го Есра. - Невероятно е убиецът да е Кемал!

- Не сме сигурни. Но според мен не бива да изключваме подобна възможност.

Усилията на капитана да успокои Есра удариха на камък. Тя изобщо не го слушаше.

386

- Грешиш! - процеди през зъби. - Кемал не е убиец! Каквото и да говориш, каквито и улики да намериш, няма да ме убедиш!

- И за мен е неочаквано, но ако го уличим, сме длъжни да приемем фактите. Така е редно, дори да става дума за най-добрия ми приятел.

- Добре де, добре - намеси се Теоман, - но защо Кемал ще убива тези хора?

- Изпратихме уликите в Антеп за лабораторно изследване. Надявам се Кемал да се окаже невинен, разбирате обаче какво искам да ви кажа. Няма да разрешим случая под влиянието на емоциите.

- Не говоря за емоции - обясни спокойно Теоман, - а за мотива. Ако убиецът не е луд или наркоман, трябва да има причина за убийствата. Кемал дори не познаваше Решат ага и последната жертва. Колкото до хаджи Сетар, Кемал бе привързан към него като всички нас, даже повече. Защо ще го убива?

- Това се надявам да разбера - отвърна капитанът. - Забелязвали ли сте Кемал да се държи подозрително?

- Бъркаш хората - предупреди го Есра със студен, почти враждебен глас. - Не сме подлеци, които ще захванат да злословят срещу приятеля си.

Капитанът я погледна благо.

- Не се засягай. Не съм ви враг - нито на вас, нито на Кемал. Опитвам се да заловя престъпник, който заплашва живота ви. Ако бъркам, помогнете ми да поправя грешката си, но не заемайте защитна позиция.

Тимъти, мълчал от самото начало, сега се намеси:

- Капитанът е прав, приятели, дори да не ни харесват думите му, наложително е да му съдействаме. Длъжни сме не само защото е полицай, но и защото неведнъж ни е протягал ръка. Вярно е, убит е един от нас; беше ни приятел, но трябва да отговорим на въпросите на капитана, за да доведе разследването до успешен край.

387

Със зачервени от плача очи Елиф вдигна ръка като ученичка, която иска думата.

- Чуйте - помоли ги с разтреперан глас. - Кемал не може да убие никого. - Замълча и аха да избухне отново в сълзи. Овладя се някак си и поясни: - Той е ревнив, избухлив и злопаметен, но не е способен да убие.

Не успя да продължи, сведе глава и пак се разплака. Тимъ-ти се обади отново:

- Лично аз не съм виждал никога Кемал да се държи подозрително. Да, беше малко ревнив. Избухваше понякога, с нищо обаче не е подсказвал склонност да извърши убийство. Нямам представа как се е озовал в онази пещера или какво означава раната на слепоочието му, но съм съгласен с другите. Не допускам той да е извършил убийствата. Възможно е убиецът да го е умъртвил и да е скрил тялото му в пещерата.

Предположението на Тимъти ги пооживи.

- И аз си помислих същото! - възкликна Мурат. - Този сценарий е по-вероятен, отколкото Кемал да е отишъл в пещерата, след като са го ранили. Кемал е видял убиеца на местопрестъплението. Опитал се е да го спре. Счепкали са се. Убиецът е умъртвил Кемал със сърпа. После е отнесъл тялото му, за да не го открият.

- Защо убиецът не е искал да намерят тялото? - попита капитанът, който досега ги слушаше мълчаливо. - Защо е рискувал да го натовари в конска двуколка и да го пренесе на километри от селото, чак до пещерата. Сигурно е имал сериозно основание. Цяла нощ мислих, без да ми хрумне никаква причина. Повярвайте ми, ще ви бъда благодарен, ако ми обясните.

Никой не успя да отговори на въпросите му. Няколкото предложени теории не прозвучаха убедително.

- Наистина ви разбирам - призна капитанът. - Отказвате да приемете възможността мъртвият ви приятел да се окаже убиец. Не бойте се, ако не е, пръстовите отпечатъци веднага ще ни го покажат. Междувременно трябва да продължим да разследваме случая, за да не губим повече време. - Пое си дълбоко

388

дъх, отклони очи от гневното лице на Есра и попита: - Чували ли сте Кемал да говори за арменците?

Погледна към Тимъти. Американецът прие, че въпросът е отправен към него, и отговори:

- Не, двамата никога не сме обсъждали тази тема.

- Какво общо имат арменците с това? - присви подозрително очи Бернд.

Реакцията му не убягна от погледа на Есра.

- Просто питам - обясни привидно небрежно капитанът. -Обсъждал ли е темата с теб?

- Обсъждахме я по-скоро всички заедно - отвърна Бернд. -Двамата насаме я споменахме само веднъж. Аз разкритикувах позицията на Турция по въпроса и той се съгласи с мен. Съгласи се, че арменците са били подложени на геноцид.

- Лъжеш! - извика Есра. - Кемал никога не е казвал такова нещо!

Колегите и я погледнаха стреснато. Никога не я бяха виждали толкова разярена.

- Успокой се, Есра - помоли я Теоман, но духът вече бе изскочил от бутилката.

- Не се бъркай, Теоман! Бернд лъже!

- Не лъжа - възрази германецът колкото изненадан, толкова и обиден от реакцията на Есра. - Не лъжа - повтори той с почервеняло лице.

- Напротив! - Очите на Есра пламтяха от гняв. Тя удари с юмрук по масата и извика: - И сега ще ни обясниш защо лъжеш! Какво криеш? Ти ли си убиецът?

- Есра, какво ти става? - този път се намеси Тимъти. -Успокой се!

- Тим е прав - подкрепи го капитанът. - Няма да стигнем доникъде, ако се обвиняваме взаимно.

- А докъде ще стигнеш ти, обвинявайки горкия Кемал? -разфуча се Есра. - Набеждаваш го, защото е мъртъв и не може да се защити! - Обърна се към другите край масата: - Приятели, искам да ви кажа нещо. Капитанът го знае, но вие - не.

389

Убийствата са точни копия на престъпления, извършени преди седемдесет и осем години. Някой безумец повтаря убийствата, за да отмъсти за трима арменци, убити преди седемдесет и осем години. Но, както разбирате, Кемал няма основание да отмъщава. - Погледна Бернд и продължи: - Ти обаче имаш сериозен мотив. Непрекъснато говориш за арменския геноцид. Колко разпри предизвика, повдигайки въпроса? Съвсем възможно е да си извършил убийствата, а после да си погубил Кемал, за да хвърлиш вината върху него…

Бернд, който се опитваше да запази самообладание, се усмихна нервно.

- Не си с ума си. Наричаш ме убиец, защото обосновавам исторически факт!

- Не само за това. Знам колко обичаш съпругата си. Сам ми каза, че си готов на всичко за нея. Ами ако някой от убитите преди седемдесет и осем години е бил неин роднина? Дядо и например?

- Но съпругата ми не е от този край…

- Така твърдиш ти.

- Щом не ми вярваш, ще ти кажа името и фамилията на тъста ми, за да провериш и да се убедиш, че говоря истината.

Самонадеяността, с която произнесе тези думи, и се стори нетърпима. Замисли се как да му отговори. В този момент се намеси капитанът:

- Добра идея. Напиши ми името и фамилията му, имената на други роднини, за които си чувал, и града или селото, където са живели.

- Но нали подозираш Кемал? - обиди се Бернд.

- За съжаление, се налага да подозирам всички. Ще ти бъда благодарен, ако ми предоставиш тази информация.

Бернд не остана доволен, но бързо извади малък бележник и изпълни молбата му.

Докато слънцето се издигаше на хоризонта, лицата на всички се изопваха все повече, очите им се присвиваха мнително и

390

безплодното разискване продължаваше. Тимъти реши да сложи край на порочния кръг.

- Ешреф - обади се той предпазливо, - забелязваш ли, че повтаряме едно и също? И колкото повече говорим, толкова повече обиди си разменяме. Неприятно е да се настройваме един срещу друг, защото живеем заедно, а и след няколко часа ни предстои пресконференция. Моля те да прекратиш разпита засега. След пресконференцията ще разполагаме с много време. А и следите на убиеца сигурно ще са по-ясни тогава. - Посочи розовеещото небе и добави: - Слънцето изгрява. Чака ни работа. Трябва да тръгваме за Антеп.

- Добре - съгласи се капитанът със смутено изражение. -Съжалявам, задето ви разстроих, но си изпълнявам дълга. Благодаря ви за отделеното време.

Ешреф погледна Есра, но младата жена не му обърна внимание и той унило се запъти към джипа.