376

Двайсет и шеста плочка

Трупът на Ашмуникал изчезна. Пизирис не предаде разбитото и, прекършено тяло на семейството и; не я постави в глинена урна и не я погреба като другите си покойни възлюбени. Не каза на никого какво е направил с нея. Унищожи Ашмуникал, на чиято красота би завидяла дори богиня.

Пизирис се разгневи повече, че безплодието му е изобличено, отколкото от изневярата на Ашмуникал. Всички в двореца вече бяха посветени в тайната, известна му от години. Опасявайки се слухът за позорния инцидент да не плъзне навън, царят прекрати разследването. Сред хората разпространиха скалъпена история как Ашмуникал паднала случайно от прозореца на харема. Освободиха родителите и, но едва след като ги обсипаха със заплахи. Пизирис разговаря с мен за Ашмуникал само веднъж. Попита ме кога съм я видял за последно, коя плочка е четяла и дали е изглеждала тъжна. Отговорих му спокойно и овладяно. Той поклати глава и смени темата.

Пизирис преживяваше най-лошите години от живота си. Мечтите му да възстанови Великото хетско царство рухнаха под напора на асирийското нашествие, разобличиха безплодието му и той проумя, че няма да остави наследник. Човек като него се примирява трудно с действителността. Пизирис се отдаде на детската си страст - лова. При всяка възможност напускаше града и не се връщаше с дни. Докато царят се опитваше да забрави провалите си и да изцери нараненото си достойнство с ловни излети, аз подхранвах омразата в душата си, която щеше да го вкара в гроба.

У дома, в двореца, в библиотеката, край Ефрат постоянно обмислях как да си отмъстя. Не мечтаех за бърза мъст; подготвях съвършената клопка за царя. Пизирис нямаше да се досети за кроежите ми, а разбереше ли, вече щеше да е паднал в капана. Моето отмъщение изискваше най-вече търпение. Застинал като сляпа змия, чаках най-подходящата възможност да нападна жертвата си.

377

Междувременно ергенството ми бе започнало да подклажда слухове и за да отклоня нежеланото внимание от себе си, аз се ожених за Пишувати - дъщеря на благородник. Мама беше щастлива; момичето, за което се ожених, бе щастливо; Пизирис бе щастлив; но аз все още не бях щастлив.

Бяха мирни години. Асирийците се занимаваха със своите дела. Саламанасар не се задържа дълго на трона. Наследникът му Саргон пое юздите на империя, в която цареше хаос. Щом укрепи властта си, проливайки кръвта на мнозина в своето царство, той насочи поглед към други земи.

Новият цар на Урарту, Руса, искаше да отмъсти за пораженията, нанесени на народа му от асирийците. И не криеше намеренията си. Споделяше ги открито в плочките, които ни изпращаше, и в разговорите си с нас. Когато четях на Пизирис посланията на Руса, виждах как в стареещите му очи се разгарят предишните искри. За да си отмъстя, аз се нуждаех от дръзките, но крайно неразумни идеи, които разпалваха тези искри. Пизирис обаче помнеше пораженията от миналото и действаше предпазливо. Поддържаше добри отношения с царя на Урарту, но се въздържаше да подкрепи открито намеренията му.

Налагаше се да чакам - да чакам, докато времето замъгли паметта на Пизирис, докато забрави уроците на миналото и белезите от някогашните зверства избледнеят. И аз чаках. Дни, месеци, години. Съпругата ми забременя и роди първия ни син, а аз чаках. Косата ми посивя, а аз чаках. Бръчки набраздиха челото ми, а аз чаках. Майка ми умря, съпругата ми роди втори син, а аз чаках. Урартците продължиха да ни изпращат сърдечни послания, асирийците - да увеличават данъците, а аз чаках.

Когато Пизирис започна да хули на всеослушание асрийци-те, разбрах, че е настъпил краят на очакването. Умело се про-краднах в ума на Пизирис. Той се гневеше на асирийците, но все още не смееше да се съюзи с урартците. Осъзнал това, аз предложих друга тактика, за да ги унищожи. Посъветвах го да се сближи с фригийците, които не воюваха открито с асирий-

378

ците, но търсеха начин да ги сразят. Войната между асирийския цар Саргон и царя на Урарту Руса беше неизбежна. Който и да излезеше победител, и двете царства щяха да са омаломощени от сблъсъка. Тогава ние щяхме да нападнем в съюз с фригийците и тяхната отпочинала, невредима армия щеше да ни освободи от асирийците. Пизирис се заинтригува от предложението ми. Амбициозният, но глупав цар не прозря замисъла ми и прие привидно безопасната ми препоръка. Веднага ми продиктува плочка, в която изразяваше добрите си чувства към мъдрия цар на фригийците Мидас. Той от своя страна се въодушеви от сла-вословията на Пизирис. А и кой в неговото положение не би се подвел? Царство, подвластно на кръвните му врагове, асирийците, му засвидетелстваше почитта си. Фригийският владетел веднага отговори с благодарствено послание. Пизирис, събрал смелост в резултат и на моето подстрекателство, този път ми продиктува плочка, изразяваща открито намеренията му. В нея обясняваше, че асирийците са варвари, смучат по-алчно от паразити кръвта на хетското царство, и описваше Мидас като спасител. В отговор Мидас щедро предложи на Пизирис безрезервна помощ.

Докато двамата царе си разменяха послания, аз, най-довереният човек на Пизирис, се свързах с военачалник от Асирийската управа на чуждестранните владения. Осведомих го за плановете на хетския цар да ни въвлече в кървава война и започнах да му предоставям преписи от писмата на Пизирис до Мидас, за да ги препраща на цар Саргон.

По същото време Саргон, прекратил набезите в Сирия и Египет, насочи войската си на север към Ефрат. Подчини първо Табал и възкачи на престола предан нему цар, а после се появи пред портите на града ни, преди да влезе в битка с Урарту. Удари часът да си уредя сметките с Пизирис. Най-сетне щях да отмъстя за баща си, за Ашмуникал и за нероденото си дете.

379

Двайсет и седма глава

Най-сетне моментът настъпи. Като всички археолози Есра изгаряше от желание да открива свидетелства, документи и знаци, осветляващи тъмните страници на историята. Като всеки свой колега тя мечтаеше и да се нареди до легендарните учени, чиито значими находки обрисуват истинската картина на изгубените цивилизации въпреки опитите на безмилостното време да ги унищожи със земетресения, войни, пожарища, преселения и епидемии. И сега, толкова млада, най-после бе успяла да осъществи мечтата, до която стотици археолози не съумяват дори да се доближат, макар да и посвещават целия си живот.

Стана бодро, решена да не позволява на нищо да помрачи въодушевлението и. Почти цяла нощ обаче се бе мятала тревожно в леглото. Когато капитанът и съобщи, че Абид ходжа е невинен, пак се замисли за Бернд. Но нали убиецът е ранен? А Бернд бе в отлична форма. Или поне така изглеждаше. Не, как така „изглеждаше”? Наистина беше невредим. Не би могъл да крие сериозна рана под тънката си тениска и следователно нямаше как да е извършил убийствата. Щеше ли обаче капитанът да повярва? След словесния им двубой предишната вечер той бе набедил Бернд за потенциален враг. Ами ако го арестува? Направи ли го, настроението на колегите и, и бездруго разтревожени от отсъствието на Кемал, щеше съвсем да помръкне. Реши при първа възможност да поговори с капитана и да го убеди, че Бернд е невинен. Но ако Бернд наистина е убиецът? Ако семейството на съпругата му не се е изселило от Хатай, както твърди той, а оттук? А ако в района са останали нейни роднини, които са му помогнали да извърши убийствата? Въпросите не и даваха мира. Поддаваше се на абсурдни съмнения. Нито веднъж не бе виждала Бернд да разговаря с някой от местните. Неизлечимата и параноя явно пак я подтикваше да преувеличава всичко. Време бе да освободи ума си от мъчителните въпроси. Усилията им най-сетне се бяха увенчали с успех.

380

Това бе главното, нали? Ала вместо да се радва на постиженията си, тя се вторачваше в неразрешени убийства и вероятни заподозрени като прохождащ детектив. Спомни си отново как баща и я насърчаваше да мисли „правилно“. Наистина бе крайно време да усмири ума си. Изчезването на Кемал я разтревожи, вярно, а и убиецът все още не бе разкрит, но сега трябваше да съсредоточи вниманието си върху пресконференцията и само върху нея. Преминеше ли успешно този тест, пак ще се върне към размишленията си кой е извършил убийствата. Доволна от решението си, Есра затвори очи и след няколко минути заспа -незнайно дали благодарение на силната си воля или на изтощението. Събуди се с чувството, че сънят е отмил всички грижи, измъчвали я предния ден. Стана, взе си душ и се облече. Вчеса криво-ляво къдравата си буйна коса. Погледна се в огледалото и се опита да си представи как ще изглежда на пресконференцията. Остана доволна от видяното и излезе от стаята.