Години наред въплъщавах две отделни създания: гледат в една посока, ала виждат съвсем различни неща. Опитвах се да изпълнявам желанията и на двете, но за жалост не успявах да бъда изцяло нито едното, нито другото, а се лутах постоянно между тях. Ако ми беше по силите, щях да пропъдя бащината половина и да заприличам напълно на дядо, но не можех. Каква зла участ, че боговете ми бяха отредили да съвместя тези две противоположности! Понеже бях лишен от волята да им се съпротивлявам, опитвах се да ги потискам. И макар да вярвах, че съм го постигнал, в крайна сметка разбрах колко съм се лъгал от самото начало.

Когато дядо поглеждаше към Ефрат, той виждаше тайната на нашата радост; татко виждаше в Ефрат силата, която ни помага да надвиваме враговете си; виждаше маслини, грах, пшеница, кайсии и грозде. Ако някой попиташе дядо какво означава Ефрат за него, той казваше: „През деня тя е светлината, отразена в очите на любимата; нощем е бързоструйната черна коса на любимата“. Ако попиташе татко, отговорът беше очевиден: „Ефрат е водна маса, която трябва да се защитава от врага“.

32

Трета глава

Слънчевите лъчи се протягаха като пръсти да докоснат тъмните води на Ефрат. Всички дървета по брега - от най-стария орех до най-младата смокиня; всички села - от най-старото до най-младото; всички билки - от най-лековитите до най-отровните; всички животни - от най-смирените до най-дивите; всички хора - от най-богатите до най-бедните - започнаха да се стоплят и да се разбуждат.

Есра излезе от стаята си с решително изражение. Искаше да поговори с приятелите си веднага, преди пак да я обземе страх и без да губи повече време. Стигна до вратата и яркото слънце заслепи очите и. Осъзна, че е забравила да си сложи сламената шапка, която никога не сваляше от главата си, но не се върна да я вземе. Тръгна към класните стаи в предното крило на училището.

Теоман, Кемал и Мурат обитаваха голямата класна стая, където се помещаваха и компютрите. Всъщност Кемал искаше да е при приятелката си Елиф, но Есра възрази, че в тази консервативна среда това не е уместно. Елиф я подкрепи и той се примири - настани се при колегите си. Елиф зае съседната малка стая, а Бернд - тази срещу тяхната. Тимъти избра слънчевата класна стая с изглед към градината.

Есра реши първо да поговори с Кемал. Независимо че авторитетът му на упълномощен археолог беше по-скоро формален, Кемал имаше право да узнае за случилото се. След като го обсъдеха насаме, щяха да уведомят Тимъти Хърли и Бернд Бърнс. Точно когато свиваше край ъгъла на училището обаче, се натъкна на внушителния Тимъти. Носеше черни панталони от тънък памучен плат, от какъвто шият шалвари, и избеляла тениска. Макар на петдесет и една, изглеждаше изпълнен с жизненост.

- Добро утро - поздрави я той на турски почти без акцент. В дясната си ръка стискаше дебел клон с цял наниз риби. -

33

Шапът - вдигна той клона да го покаже на Есра. - Най-вкусната риба в Ефрат. Дар от антепските рибари.

Есра погледна безразлично рибите, чиито люспи припламваха в огненочервено под лъчите на слънцето, но изписаната по лицето и тревога я издаде. Тимъти остави клона с рибите.

- Какво има? - попита загрижено.

Искреният му приятелски тон накара Есра да забрави решението си да говори първо със своя екип.

- Убили са хаджи Сетар - изрече бързо тя.

Големите кадифеночерни очи на Тимъти се разшириха смаяно.

- Убили са го?

- Да, трябва да извикаме всички и да го обсъдим. Ще събудиш ли Бернд? Аз ще събудя другите.

Без да задава повече въпроси, Тимъти тръгна мълчаливо с Есра към главния вход на училището.

Обикновено се съвещаваха в голямата класна стая, където се помещаваха Теоман, Кемал и Мурат. Скамейките, придърпани до прозорците, служеха за легла, разположени на няколко метра едно от друго. Върху четири чина, подредени в средата, стояха компютрите. Останалите чинове бяха изтикани до задната стена.

Екипът се събра бързо, но се наложи да почакат петнайсетина минути, защото Бернд го нямаше. Най-сетне немският археолог се появи и обясни, че излязъл да покара колело край Ефрат. Тимъти се изненада.

- Защо не те видях?

- Нищо странно - отвърна Бернд. - Ефрат е дълга река.

Тимъти замълча. Другите членове на екипа не зададоха повече въпроси и Есра, придавайки си решително изражение, им съобщи за смъртта на хаджи Сетар. Отначало не повярваха на ушите си и я засипаха с въпроси, докато най-после се убедиха, че им казва истината. Всички се натъжиха дълбоко, защото до един се бяха привързали към хаджи Сетар. Старецът бе успял

34

да спечели сърцата им и дори Бернд не правеше изключение. Теоман пръв наруши тишината, възцарила се в класната стая:

- Да не би хаджи Сетар да е получил инфаркт и да е паднал от минарето?

- Или е станал жертва на стара кръвна вражда? - предположи Кемал.

- Но хаджията нямаше врагове - намеси се Мурат. - Кой би го убил?

- Мурат е прав - съгласи се Елиф. - Тук всички го обичаха.

Есра ги слушаше как разискват случилото се и тъкмо се

канеше да сподели, че според нея убиецът е човек, надявал да спре разкопките, когато Халаф влезе в стаята. Младият готвач бе чул разговора им през отворената врата.

- Няма смисъл да гадаете. Аз знам кой го е убил - избъбри той, забравил първоначалното си намерение да ги пита дали да започне да приготвя закуската.

Всички приковаха погледи в него. Какви ги говори този човек? Усетил се център на вниманието, Халаф отстъпи крачка назад. Спомни си реакцията на Есра, когато се бе нахвърлил върху Фаят.

- Съжалявам, Есра ханъм - добави извинително, - но чух какво говорите и думите… така де… просто ми се изплъзнаха от устата.

- Откъде знаеш, че хаджи Сетар е убит? - попита Есра със сериозно лице и напрегнат глас.

Халаф отговори неохотно, но бързо:

- Каза ми войникът от Анкара, който стоеше до джипа, докато капитан Ешреф разговаряше вътре с вас.

Сериозното изражение на Есра се смени с любопитство.

- Значи войникът ти каза, че знае кой е убил хаджи Сетар?

- Не, той не знае. Аз знам.

Есра се обърка.

- Откъде знаеш?

- Убиецът ми каза - изражението на Халаф подсказваше, че е в пълно неведение относно значението на думите си.

35

- Значи, убиецът е убил хаджи Сетар, после е дошъл при теб и си е признал, това ли искаш да кажеш? - попита с язвителна усмивка Кемал, сметнал приказките на Халаф за глупости.

Халаф го изгледа гневно. Това високо, кльощаво момче от Истанбул незнайно защо не му се нравеше.

- Как не! Невъзможно е, не се ли сещаш - поклати глава той. - Каза ми преди това, разбира се.

Сега се намеси Мурат - най-младият и най-нетърпеливият от екипа:

- И кой убиецът?

- Шехмуз. Братовчедът на Рохин, син на чичо и - отговори Халаф без никакво колебание.

Есра започваше да се изнервя от откъслечните обяснения на Халаф.

- И коя поточно е Рохин?

- Рохин е последната съпруга на хаджи Сетар.

Пред очите на Есра се появи образа на приятно закръглена млада жена с усмихнато лице, оцветени с червена къна длани и татуировка от три точици на слепоочието. Бяха се запознали, когато хаджи Сетар покани нея и колегите и в дома си. Младата Рохин можеше да му бъде внучка и ако хаджи Сетар не бе обявил: „А това е третата госпожа в дома ми“, за нищо на света не биха се досетили, че му е съпруга. Странно, но младата жена изобщо не изглеждаше нещастна. Замеси енергично кайма за вкусни кюфтета, докато другите жени подреждаха посуда по пода, където щяха да се хранят.

- Шехмуз е влюбен пламенно в Рохин, но чичо и я даде на хаджи Сетар.

Есра, овладяла раздразнението си, попита с далеч по-спокоен глас:

- А ти как разбра всичко?

- Няколко пъти пътувах с техния минибус до Антеп. Шех-муз ми разказа.

- Значи Шехмуз е шофьор на минибус?

36

- Помага с минибуса на Мемили. Не са ми казвали, но знам, че се занимават и с други мръсни работи. Все ме разпитваха за разкопките. „Чухме, че сте открили злато?“, „Намерихте ли някакви съкровища?“ и тям подобни. Миналата година го тикнаха за няколко месеца в затвора, задето гледаше трева в задния си двор.

- Трева? - попита любопитно Есра.

- Хашиш - обясни Тимъти. - Марихуана.

Бернд, а след него и Мурат се подсмихнаха при тези думи. Есра изгледа строго Мурат, но младият археолог бързо сведе очи. Всъщност хихикането на Бернд я беше ядосало повече.

- Да, марихуана - продължи Халаф. - Мръсна работа. Мен ако питате, това копеле Шехмуз е убило хаджи Сетар.

- Какво точно ти каза Шехмуз? - попита Есра.

Тъмнозелените и очи се впиха в Халаф и лицето му поале-

ня като червено цвекло. Отговори и, но не посмя да я погледне:

- Повтаряше, че ще види сметката на стария хаджия при първия сгоден случай.