За миг по смуглото лице на капитана се изписа колебание. После той кимна и се обърна към редника, който го чакаше с пушка в ръце пред джипа, паркиран отпред.

- Не мърдай оттук! - извика му. - Тръгваме скоро.

Войникът тутакси застана мирно и извика в отговор:

- Да, капитане!

Есра отстъпи, за да влезе капитанът, и преди да затвори вратата, очите и се насочиха към Ефрат, ширнала се в далечината зад младия войник. Реката, обагрена в розово от утринните лъчи, течеше тихо във все същото хилядолетно корито.

Щом осъзна колко е разхвърляна стаята и, Есра съжали, че е поканила капитана вътре, но после се укори наум за тази мисъл. Ставаше въпрос за смърт, застрашаваща разкопките, а тя се тревожи колко неразтребена е стаята и! Пък и стъписаният Ешреф едва ли щеше да обърне внимание на хаоса. Разчисти стола до масата и го покани да седне.

Капитанът се отпусна тежко, Есра седна срещу него. Снимките върху масата веднага привлякоха погледа му. Взря се с такъв интерес в изображенията на глинените плочки, все едно умееше да чете акадски. В момента обаче Есра не бе в състояние да задоволи любопитството му. Бързо събра снимките и ги постави пред себе си.

- Сигурен ли си, че хаджи Сетар е убит?

- Опасявам се - отвърна капитанът, опомнил се най-сетне. - Показанията на очевидците и направеният оглед на

13

мястото подсказват, че става дума за убийство - заключи той, като я гледаше смутено.

Уплашеното изражение на войника, служил на фронтовата линия по време на войната в този район, участвал в десетки въоръжени схватки и видял стотици убити, изненада и разтревожи Есра. Разтревожи я, защото капитан Ешреф оглавяваше списъка на хората, на които чувстваше, че може да се довери. От първия ден той подкрепяше археологическия екип и при нужда винаги им помагаше. Но дали не грешеше? Навярно капитанът не беше уплашен, а объркан от тази загадъчна смърт и се двоумеше какво да предприеме…

- Виж, Ешреф бей - възможно най-самоуверено подхвана тя, - знаеш колко е важно това. Разчуе ли се новината, че хаджи Сетар е хвърлен от минарето и особено, че монах в черно е виновен…

- Вече се разчу - прекъсна я унило капитанът. - Абид, имамът на джамията, застана до мъртвото тяло на хаджи Сетар и предупреди богомолците, че това се случило, защото е разровена Черната гробница.

Есра потръпна. Сценарият, хрумнал и само като вероятност, когато за пръв път дойде тук и видя свещената гробница на мястото на разкопките, сега се разгръщаше в действителност.

- Колко нелепо! Как е възможно да мислят така?

Капитанът не отговори, но Есра сякаш прочете мислите

му: „Ако разкопките спрат, животът ще се върне в нормалното русло или поне предпочитам да стане така. Есра знаеше, че ако поиска, той наистина може да прекрати разкопките.“ Въпросът беше дали наистина би го направил?

- Трябва да откриеш виновника - прекъсна тя краткото мълчание. Осъзна, че гласът и прозвуча малко по-остро от необходимото, ала не проговореше ли, колебанието, впримчило капитана, щеше да улови в клопката си и нея. - Трябва да откриеш виновника - повтори решително. - Откриеш ли го, ще стане ясно, че това няма нищо общо с разкопките.

14

В очите на капитана проблесна искрица - поне на нея и се стори така. Прие го като знак, че му е повлияла, и продължи със същия тон на непоклатима увереност:

- Селцето е малко, едва ли ще е трудно да се открие убиецът.

Отбягвайки погледа и, Ешреф промърмори смутено:

- Няма да е толкова лесно, ако са замесени бунтовниците.

- Бунтовниците ли? Мислиш, че те са убили хаджи Сетар?

- Абсолютно. Смятам, че са избягали насам, по тези места. Претърсвахме полята около село Гьовен, но не намерихме никого. Понеже, така или иначе, минавах оттук, реших да се отбия и да ти съобщя лошата новина.

- Благодаря, задето ме уведоми - каза Есра, - но идеята бунтовниците да са виновни, не ми се струва разумна. Защо им е да убиват хажди Сетар?

- За да всеят смут, анархия, да разклатят доверието на хората в държавата.

Доводите му не убедиха Есра.

- Има толкова други средства, които да използват като провокация - възрази тя. - Не смятам, че биха прибегнали до такова убийство.

- Не познаваш хората от този регион. Копаете на място, свещено за тях. И това тревожи местните. Бунтовниците се възползват от всяка възможност да всяват несигурност. Затова са убили хажди Сетар.

- Не съм толкова убедена. Според мен някой друг е отговорен.

Макар да не беше съгласен с нея, капитан Ешреф продължаваше да се взира внимателно в младата жена, сякаш се стараеше да предугади мислите и.

- Мен ако питаш, религиозни фанатици са убили хаджи Се-тар - продължи Есра. - Сам каза, че Абид ходжа започнал да говори за нас още щом пристигнахме. А мен ме заплашват и по телефона, знаеш го.

15

- Но не знаем дали хората, които те заплашват, са религиозни фанатици.

- Аз мисля така. Стилът им ги издава. Вмъкват Аллах във всяко изречение. И макар да използват какви ли не заплахи, нито веднъж не са изрекли сквернословие.

Есра замълча.

- Е, разбира се, нищо не е сигурно - добави след малко. -Ако ги заловиш, всичко ще излезе наяве. И вече няма да имаме проблеми с местните.

- Напротив. Повярвай ми, дори да разкрием убийците, местните ще продължат да винят археолозите. „Преди разкопките никой не ни безпокоеше. Дойдоха тези хора и превърнаха спокойния ни живот в хаос.“ Така ще говорят.

- Но това е невежество - възрази Есра.

- Наричай го както щеш, тук хората живеят така - прекъсна я рязко капитанът.

- Какво ще правим тогава? - попита Есра с напрегнат глас. -Недовършени ли ще оставим разкопките?

- Не знам. Повярвай ми, не знам, Есра ханъм.

Малодушието и примирението му започваха да я дразнят.

- Виж, капитане - подхвана тя, наблягайки многозначително на обръщението, - дори ти да не знаеш какво трябва да направиш, аз трябва да довърша разкопките. Натъкнахме се на много важни находки и няма да оставя работата недовършена заради нечии суеверия.

Нерешителността в погледа на капитана изчезна.

- Умрял е човек - укоризнено и напомни той.

- И точно затова не бива да оставяме разкопките недовършени - отсече Есра. - Хаджи Сетар беше на наша страна. Твърдеше, че не е проява на неуважение да копаем до свещената гробница. Сигурно затова са го убили. Ако прекратим разкопките, всъщност ще проявим неуважение към паметта на хаджи Сетар. Продължим ли, убийците няма да постигнат целта си.

Този път думите и не удариха на камък. Гневът на капитана се стопи и лицето му доби по-решително изражение. Но

16

си личеше, че разговорът им съвсем не го е успокоил. Известно време двамата седяха мълчаливо. Накрая капитанът посочи снимките.

- Находки от разкопките ли са това? - попита.

Есра също се бе втренчила в снимките.

- Да, първите плочки, които намерихме. Написани са преди около две хиляди и седемстотин години.

Капитанът взе една снимка и заразглежда съсредоточено в заврънкулките върху нея.

- Кой ги е писал?

- Хетите 2. Поточно неохетите.

- Ние тук ги наричаме „ети“, нали?

- Да, основателите на първата голяма империя в Анадола. Били са индоевропейци, но са приличали на нашите предци - османците. И те като османците са дошли в Анадола от други земи и също като тюркските племена са живели заедно с анадолците векове наред, смесвайки се с местните, преди да основат голяма империя. И като казвам голяма, имам предвид наистина голяма. По онова време империята им е отстъпвала само на Египетската.

- Значи наистина е била огромна! - възкликна удивено капитанът. - А какво писмо е това?

- Клинопис. Всъщност неохетите са използвали йероглифи. Учените го наричат йероглифичен лувийски. В този случай обаче авторът е използвал клинопис, за да надвие времето. Нещо повече, за да са по-достъпни плочките, е писал на акадски. По онова време акадският е бил като английския днес -писмената лингва франка, чрез която различните държави в Месопотамия и Анадола са се разбирали.

- А вие разбирате ли написаното?

- Естествено… Тимъти Хърли, американският ни експерт по мъртви езици, вече е дешифрирал десет плочки. Оказва се,

2 Хетите навлизат в Мала Азия между III и II хилядолетие пр.н.е. и създават Старохетското царство със столица Хатуша. През XIV-XIII в. пр.н.е. се утвърждава Новохетската империя. - Б. пр.

17

че сме се натъкнали на много интересна находка, защото тукашните плочки не приличат никак на онези, които сме свикнали да откриваме.

Капитанът присви леко гъстите си, но добре оформени вежди.

- Как така?

- Плочките обикновено съдържат царски заповеди, религиозни текстове, мирни договори между държавите, социални закони, споразумения или епични поеми, но тези плочки разказват съвсем друга история.