- И бездруго ще се разболее, ако прекалява със спането -отбеляза Есра неодобрително, но примирено.

- Няма да се разболее, няма. Събудих го преди малко. Ела и ти да си починеш. Ще сваря да пийнем чай.

- Благодаря, някой друг път. Колегите ме чакат.

- Както искаш - съгласи се баба Хатуч. - Дай ръце.

Старицата взе шепа от сливите, събрани в престилката и, и

ги подаде на Есра.

- Много са! - възкликна Есра, приятно изненадана.

- Хайде, хайде, вземи ги, момиче. Какво толкова? Не си беззъба като мен. На твоите години не смогвах да им се наситя.

Есра повдигна края на блузата си и пое сливите. Вече нямаше как да отиде до реката. Сбогува се с баба Хатуч и понечи да тръгне към училището, но чу бръмчене на двигател. Сърцето и трепна радостно. Капитанът ли беше? Спря край шосето и зачака, питайки се дали е той. Шумът се засили и не след дълго стар

74

модел ленд роувър се появи на върха на ниския хълм. Мурат караше джипа. Тимъти и Елиф седяха отзад. Момичето бърбореше весело с американеца. Изглеждаше толкова щастлива, че Есра се почуди дали Кемал не е прав. Влюбена ли бе Елиф в Тимъти? Пътниците я джипа също видяха Есра и спряха до нея.

- Къде бяхте? - попита ги Есра.

Гледаше втренчено Мурат и гласът и прозвуча по-рязко от необходимото. Мурат се изненада.

- Бяхме с Тимъти - заекна той.

Без да долавя раздразнението на Есра, Елиф заобяснява развълнувано:

- Селяните са много интересни. Обичат да посрещат гости.

Гласът и звучеше въодушевено и ликуващо като на дете,

забравило задълженията си.

- Чух, че сте се уговорили да плувате с Кемал? - отбеляза Есра.

По лицето на Елиф се изписа досада.

- Не ми се плува.

Есра оприличи поведението на Елиф като на капризно момиченце. Запита се защо изобщо и обръща внимание, но не се сдържа да я скастри:

- Защо не го каза сутринта? Горкото момче се притесни ужасно.

- Няма нищо притеснително. Отбихме се при фотографите в града.

- Какво? Ходили сте в града?

- Да - отговори Елиф, без да долавя стъписването на Есра. -Защо да не ходим там?

- Сложно е… По-добре да не бяхте ходили.

- В селото беше спокойно - намеси се Тимъти, надвесил се през прозореца на джипа, за да вижда Есра. - Хората, с които разговаряхме, се държаха много любезно с нас.

- Никой не смята, че сме им навлекли някакви беди - уточни Елиф. - Бернд е прав. Преувеличаваме инцидента.

75

- Не преувеличаваме нищо - ядоса се Есра. - Загина човек. Всеки ден получавам заплахи по телефона. Освен това не аз, а капитанът твърди, че не бива да ходим в града.

- Ешреф бей ли? - учуди се Тимъти. - Ние го видяхме.

- Така ли?

- Да, спря ни, когато на връщане минавахме край полицейското управление.

- Спомена ли нещо за Шехмуз? Признал ли е?

- Не знам. Не спомена Шехмуз, но каза, че тази вечер ще ни посети.

- И ние го поканихме на вечеря - допълни Елиф.

- Сега?

- Да. Не се противи дълго, когато разбра, че ще ядем риба -обяви Елиф и зелените и очи и намигнаха невинно.

Малко изненадана от новината, Есра се помая мълчаливо до джипа.

- Скачай вътре. Да тръгваме! - подкани я Мурат.

- Вие потегляйте, аз ще вървя пеш. Училището е на две крачки оттук.

Мурат не настоя. Подкара джипа и зад него се вдигна облак прах. Есра отстъпи назад от прашната пелена. Ешреф не се бе обадил, защото е решил да дойде. Как да го тълкува - убиецът е заловен и случаят - разрешен, или разпитът се е оказал безплоден? Така или иначе, щеше да научи истината след час-два.

76

Шеста плочка

Как би могло дете, разкъсано между дядо си и баща си, да проумее истината; какво му остава, освен да изслушва и единия, и другия като злочест слуга, раздвоен между враждуващи богове?

Започнеше ли да ми разказва за разрива с татко, дядо се раз-горещяваше и повтаряше безспир: „Как е възможно - възмущаваше се с гороломен глас - човек, комуто си дал живот, в чиито вени тече твоята кръв, който е продължител на рода ти, да те предаде!“

Според Митанува татко бил разяден от такава неутолима амбиция, че не се поколебал да използва дори младия цар Астарус, за да осъществи заговора си да стане главен дворцов писар.

Дълго след смъртта на Тунави Митанува не се оженил - докато богинята Купаба не му предоставила възможност отново да се влюби точно пред прага на старостта. Косата му вече сивеела, бил попрегърбен и му се завивало свят, докато изкачвал стълбите в двореца. И тогава го запленила къдрокосата робиня Мащига с очи като на сърна, пъргава и красива като кобилка.

Пожелаел ли, дядо можел да я вика в постелята си всяка нощ, но това било в разрез с благородния му характер. Той искал да се ожени за Мащига. Законите на хетите не забранявали свободен мъж да се ожени за робиня. Незнайно защо обаче възгледите се променяли, станело ли дума за главния дворцов писар. Мнозина благородници в Съвета заклеймили дядо. Подкрепил го обаче могъщият ни цар Каманас, все още в цветущо здраве. Царят застанал зад него като увенчана от снегове планинска твърд и всички критици на дядо замълчали. Не бил в състояние обаче да се противопостави на волята на бога на бурите Тешуб. Малко след сватбата Каманас паднал от коня си и умрял.

Според дядо татко се възползвал от тази възможност и осъществил подмолен преврат - отстранили дядо и назначили него на поста му. След като чул указа, дядо не възразил, а про-

77

сто се оттеглил ядосан в дома си. От роднините си разговарял само с мен. Отбягвал мама и не искал дори да чува името на татко. Единствената му утеха била Мащига. Отстранили го от писарската длъжност, която изпълнявал съвестно години наред, но това не го разтърсило, защото сега най-сетне имал нова страст - Мащига. Всеки ден и посвещавал поема. Възпявал по-къдравите и от буен бръшлян коси, очите и с цвят на тъмно грозде, белите и страни, стройното и тяло. Редял стих след стих за Мащига.

Усамотил се в дома си с жената, която допреди година му била робиня, а сега съпруга. Ала го сполетяло неочаквано нещастие. Красивата му съпруга Мащига, заради която жертвал кариерата си и на която посветил стотици плочки с поеми, избягала с млад арамейски поет, гост на дядо. Като ранен лъв Митанува бил обзет от бясна ярост. Прогонил всички жени от къщата и хвърлил всички поеми, написани за Мащига, заедно с всичките и вещи в Ефрат. Заключил се в дома си и не приемал никого. Не пускаше дори мен. Едва след няколко дни доброволно отшелничество дядо се успокои и се появи отново сред хората. Беше изгубил обаче предишния си плам, радост, гняв. Гледаше лицата на хората с очи, мъртви като Ефрат в края на лятото.

Близкият му приятел, главният жрец Валвазити, му препоръча „пречистващ сън“. Навярно боговете искали да му кажат нещо. Дядо го послуша. Подготви се ритуално за пречистващия сън и легна в постелята си. Богът на бурите Тешуб наистина се явил в съня му. Изплувал от мрака, надянал шапката си с остри рога, с копие в дясната ръка, с меч, провесен от колана му, и три мълнии в лявата ръка, Тешуб наредил на дядо да обърне внимание на внука си, вместо да трови дните си с блянове за невярна жена.

Пречистващият сън промени дядо. Той ме извика и ми каза: „Отсега нататък аз ще се грижа за теб. Аз ще отговарям за образованието ти“.

Татко прие предпазливо новината. Не се доверяваше на дядо и се страхуваше той да не ми причини зло. Но аз не споде-

78

лях опасенията му. Въпреки неразумното си поведение дядо не бе способен да навреди дори на враговете си, камо ли на родния си внук. Все пак бе доказал благородството си, прощавайки на Мащига и любовника и, след като няколко месеца по-късно ги заловиха. Когато и мама се съгласи, започнах да вземам уроци от дядо.

Оттогава оставах при него от изгрев до залез-слънце. Той ме запознаваше с духовници, певци, скулптори. Включваше ме в разговорите. Аз му показвах какви четиристишия съм написал. Той се зарадва, че съчинявам поеми. Времето, прекарано с него, ми доставяше истинска наслада. Исках само да спре да говори лошо за баща ми. Той обаче продължаваше да го хули, докато един ден, решил, че вече ме е образовал достатъчно, напусна града на речния бряг, без да се сбогува с никого.

Една сутрин дойдох в двуетажната му къща и видях вратите да зеят отворени. Вътре нямаше никого. Беше ми оставил плочка в просторната стая, където провеждахме уроците. На плочката пишеше: „Мой скъпи сине Патасана, времето ми изтече. Чувствам, че боговете скоро ще ме призоват при тях. А и аз се изморих от този град, от тези хора. Виждам, че вече си пораснал и нямам друг дълг. Не искам да умра тук. Не искам измамници да леят престорени сълзи и да сипят мними славословия на погребението ми. Сърцето ми не иска шайка подлеци да петнят смъртта ми с неискрената си скръб. Ти си добър млад мъж. Получи добро образование. Сега единствено ти остава да наблюдаваш баща си и да внимаваш да не заприличаш на него. Повярвай ми, сине, за да бъдеш щастлив, е достатъчно да не постъпваш, както постъпи баща ти. А това е по-лесно от изучаването на клинописа. Не съм сигурен обаче дали ще успееш, защото понякога ми се струва, че съзирам в очите ти същата сянка като в очите на баща ти. Надявам се това да е просто игра на боговете. Надявам се подозренията ми да не се оправдаят. Надявам се да си достатъчно умен да не пропилееш живота си в името на безсмислените интереси на царете. Надявам се да намериш занятия, които да осмислят дните ти. Сбогом, обични