Кемал беше сам; Теоман бе излязъл да подремне в хамака под дебелата сянка на ореха в наровата градината на баба Ха-туч. За да разсее напрежението на очакването, Есра седна пред един от компютрите и се залови за работа. Съставяше опис на откритите глинени съдове, отломките, печатите, двете медни и едната сребърна статуетка в асирийски стил, огърлицата в арамейски стил, вазата и плочките.

69

Досега в малката стая в библиотеката под двореца откриха двайсет и четири плочки. Десет представляваха откъси от „Епоса за Гилгамеш“, а четиринайсет - писани от Патасана. За разлика от текстовете за Гилгамеш плочките на Патасана бяха почти напълно запазени. Когато дворецът рухнал, стаята, където писарят скрил плочките, останала затрупана под дебел пласт пръст и камъни. Ала плочките на Патасана оцелели, защото били изпечени. Въпреки че не се чупеха на слънчева светлина, екипът веднага ги преписваше на хартия и ги заснемаше. Третата, четвъртата и петата бяха напукани, но цели.

Докато описваше находките, Есра се ослушваше нетърпеливо дали мобилният и телефон ще звънне, ала незнайно защо той мълчеше. Толкова дълго ли продължаваше разпитът? Или бе приключил отдавна, но капитанът не бе сметнал за необходимо да я уведоми. За миг се запита дали да не се обади, бързо обаче се отказа - ами ако още го разпитват? Не биваше да ги безпокои. Все пак капитанът несъмнено щеше да и се обади. Дали? Дойде да и съобщи за убийството в ранни зори, едва ли щеше да я държи в неведение дали убиецът си е признал. Какво ли мисли за нея капитанът? Няколко пъти бе съзирала страст в очите му, но и беше трудно да тълкува мимолетните му погледи. Те разкриваха глада на мъж, отдавна не бил с жена. Е, този аспект от отношенията между мъжете и жените не бива да се подценява, но Есра искаше повече. И тя нямаше сериозна връзка, откакто се раздели с Орхан. Известно време излиза с Халук от университетската катедра за праисторически изследвания - красив мъж, но толкова вятърничав, че го изтърпя само един месец. Какво тогава намираше у капитана? Не знаеше отговора. Единственото общо помежду им бе, че и двамата са от Истанбул. Образованието и светогледът им се различаваха коренно. Спомни си разговора им в двора на полицейското управление. За сетен път си помисли колко е глупаво капитанът да подозира терористите за всеки инцидент в района. Най-силно обаче я тревожеше как капитанът ту изглеждаше искрен и готов да се сближат, ту внезапно се отдръпваше.

70

- Не знае какво иска - промърмори тя.

- Моля? - обади се Кемал, очевидно неспокоен поне колкото Есра. - Каза ли нещо?

- Не, не на теб. - Погледна Кемал, застанал до прозореца. -Говорех на себе си. - За да смени темата, добави бързо: - Още ли не са се върнали?

- Не са - изломоти мрачно Кемал. - Сигурно ще си дойдат чак довечера.

Тимъти и Елиф не се появиха за обяд и Кемал се разстрои съвсем. Първо се опита да продължи да скицира, но не успя. Поигра малко на „Тетрис“, после се защура безцелно из стаята. След като и това му омръзна, пак игра „Тетрис“ и накрая застана пред прозореца в очакване любимото му момиче да се върне. Стоеше там поне от час.

- Искаш ли да се поразходим? - предложи му приятелски Есра. - Слънцето вече не прежуря толкова.

Кемал въздъхна.

- Уговорихме се да плуваме в Ефрат. Ако дойде и ме няма…

- Но тя и бездруго е закъсняла.

Младият мъж оброни отчаяно глава.

- Вярно е, но трябва да я чакам.

Нерешителността му я ядоса.

- Ти си знаеш - отсече тя и изключи компютъра. - Но аз се отегчих и излизам да се поразходя.

В коридора чу музика - дълбок стон на виолончело в едва доловим съпровод на пиано. Музиката долиташе от стаята на Бернд. Есра мина край затворената му врата с бавни крачки. Сантименталната мелодия и се стори позната, но не успя да си спомни името на композитора. Представи си как на нейния фон Бернд препрочита с копнеж и сладка болка в сърцето писмото до съпругата си И тя се чувстваше така, когато бяха женени с Орхан и се налагаше да отпътува на разкопки. И тя се заразяваше от хилядолетната самота на древните градове и я обземаше странна меланхолия. Особено през свободното време, когато работата не обсебваше вниманието и, да не говорим за

71

нощите, когато звездите блещукаха в небето като искрици от кремък. Сравнението беше на Халаф. Но как и хрумна? Какво и ставаше? Сякаш нямаха достатъчно неприятности и без да се разнежва. „Опомни се, Есра“, заповяда си тя и излезе от училището.

Тръгна към беседката. Халаф се бе върнал от разкопките. С маркуч в ръка поливаше вечерничетата и здравеца, напоявайки сухата, напукана земя.

- Не се преуморявай - предупреди го Есра и вдиша острия аромат на здравеца.

- Реших да поразхладя малко.

- Добра идея. Ухае прекрасно. Как е на разкопките?

- Както обикновено - отвърна Халаф след кратко мълчание. - Но чичо Село не изглеждаше добре.

- Надявам се да не е нещо сериозно. Не е болен, нали?

- О, не, не е болен. Просто… не знам… преди ме гледаше в очите, а сега не отлепяше поглед от земята.

- Какво имаш предвид? - попита предпазливо Есра, втренчена строго в готвача.

- Нищо засега. Просто бъдете нащрек с този чичо Село. С брат му бяха контрабандисти, преди да сложат мините по границата. Свикнали са на лесни пари…

- Какво ще рече „свикнали са на лесни пари“? - попита остро Есра. - Не говори с недомлъвки. Ако знаеш нещо, кажи го направо.

- Не знам - сви рамене Халаф. - Аллах ми е свидетел. Не съм виждал чичо Село да върши нещо лошо, да краде и прочее, но… не знам, днес се държеше странно. Разпитваше за вас, а никога не го е правил. Когато му казах, че капитанът е идвал днес в училището, лицето му пребледня като тебешир.

- И какво от това? Трудно ли е за вярване, че горкият човечец се е притеснил за нас? А и ти пребледняваш, като споменем капитана. Вярвам на Село. Хаджи Сетар ни го препоръча. Справя се чудесно с работата. Честен човек е.

72

- Сигурно си права - поразколеба се Халаф, но не се сдържа и добави: - Но с каквито се събереш, такъв ставаш.

- Не бой се, Село няма да ни навреди. Избий си напразните страхове от главата. Кажи ми какво ще вечеряме?

- Ще сготвя рибата, дето я донесе Тимъти - отговори Ха-лаф и промърмори с кисела гримаса: - Кемал все повтаря да не слагам доматен сос и чесън, но тази риба е безвкусна без тях. Той разбира само от морска риба.

Есра често присъстваше на пререканията им и и бе дошло до гуша от оплакванията на Кемал. Отначало и на нея доматеният сос и се струваше странен, но след като опита колко е вкусна рибата с него, се съгласи с Халаф. Кемал обаче продължаваше да настоява Халаф да не я залива с доматен сос.

- Направи нашата със сос, а неговата остави да си я сготви, както иска.

Доволен от отговора и, Халаф тръгна към кухнята. В този момент по радиото, окачено на беседката, започнаха новините. Говорителят съобщи с дълбок глас, че петима офицери и трийсет и двама терористи са загинали в сражение в района на Ван. Военната операция продължавала. Есра бе дотолкова свикнала с тези новини, че вече не и правеха впечатление. Сега обаче не се сдържа и промърмори, отдалечавайки се от беседката:

- Жалко, колко жалко…

Жегата бе започнала да намалява и постепенно се разхлаждаше. Това бяха любимите часове на Есра. Не носеше нито шапка, нито слънчеви очила. Присви очи към хоризонта. Блясъкът на слънцето помръкваше и яркожълтото бавно преливаше в цвят на мед.

За да стигне до реката, трябваше да прекоси градината с нарове по пътечка, обградена от бодливи пурпурни цветя от едната страна и бурени от другата. Потърси с поглед сред дърветата хамака, където подремваше Теоман. Сред разцъфналите нарове тук-там растяха сливови и кайсиеви дървета. Кайсиите още не бяха узрели, но сливите вече капеха по земята. Вместо Теоман

73

забеляза собственичката на градината. Независимо от сбръчканото си лице баба Хатуч бе най-милата старица на света.

- Скъпо момиче, имаш ли нужда от помощ? - попита я сърдечно както винаги, помислила, че Есра търси нея.

- Благодаря, бабо Хатуч. Тръгнах да се поразходя и реших да проверя дали Теоман се е събудил.

В началото старицата се отнасяше малко подозрително към тях. Страхуваше се да не би да и откраднат плодовете или да и навредят някак и странеше от тях. Ала постепенно се убеди, че няма да и сторят зло, и бързо се сближиха. Заслуга имаше и сладкодумният и чаровен Теоман - на минаване през градината никога не пропускаше да я попита как е. Сега, видеше ли някой от екипа, тя веднага го заговаряше и започваше да се оплаква от сина си в Антеп или от лудата си снаха в селото.

- Моето момче Теоман е в другия край на градината - отговори старицата с беззъба усмивка, озарила сбръчканото и лице. - Изпратих го под кайсията. Не е добре да се спи под орехова сянка. Разболяваш се.