След това се нанася омекотяващ гел, също производство на "Пур Ом", който много добре успокоява кожата. Ако лицето е сухо и по него останат бели люспи (което придава състарен вид), трябва да се използва почистващ лосион, който измива люспите и прави кожата по-нежна, пък и потъмнява цвета ѝ. За подмладяване на кожата използвам балсам "Бом Дезиьо" и още един "защитен" лосион. След като изтрия косата си с хавлиена кърпа, сипвам отгоре и малко лосион за почистване на кожата под нея. Леко я подсушавам със сешоара, за да я пооформя, и сипвам още малко от лосиона, като я разресвам с четка "Кент" с естествен косъм и накрая я приглаждам назад с едър гребен. Намъквам отново пуловера "Феър Айл" и чехлите на точици, отивам в хола и пускам новия компактдиск на "Токинг Хедс", но апаратът започва да прескача, та се налага да извадя диска и да поставя друг – за почистване на лазерните лещи. Те са много чувствителни и лесно се замърсяват от прах, дим или влага. Замърсените лещи не могат да разчитат правилно цифровата информация на диска и машината започва да заглъхва, прескача пасажи, променя оборотите и изкривява звука. Почистващият диск има четка, която автоматично се настройва към лещите, след което дискът се завърта, премахвайки и най-дребните частици. Когато отново пускам записа на "Токинг Хедс", компактдискът работи нормално. Прибирам си вестника "Ю Ес Ей Тудей", който лежи пред входната врата на пода в коридора, и го взимам с мен в кухнята, където глътвам две хапчета адвил, съдържащи комплекс от витамини и калий, с цяло шише минерална вода "Евиан", защото прислужницата – възрастна китайка, е забравила да включи съдомиялната машина вчера, преди да си тръгне, и трябва да си сипвам сока от лимон и грейпфрут в една от чашите за вино "Сен Реми", които купих от "Бакара". Поглеждам към неоновия часовник над хладилника, за да се уверя, че имам достатъчно време да закуся, без да бързам. Застанал прав до плота – остров насред кухнята, изяждам едно киви и нарязана на филийки японска круша (струват по четири долара в "Гристид"), пакетирани в алуминиеви кутийки, западногерманско производство. Взимам една кифла, торбичка билков чай без танин и кутия с овесени ядки от един от шкафовете с големи стъклени витрини отпред, които покриват почти цяла стена в кухнята; рафтовете вътре са от неръждаема стомана, отвън рамката е боядисана в тъмносиво-син металически цвят. Изяждам половин кифла, затоплена в микровълновата фурна и намазана с масло.

След това излапвам една купа овесени ядки със соево мляко и пшенични зрънца, поливам я с още една бутилка "Евиан" и с малко билков чай. До машината за печене на хляб "Панасоник" и кафемашината "Солтън" стои кафеварката за еспресо (странно защо все още топла), която купих от "Хамахер Шлемер" (термоизолиращата чаша към нея от неръждаема стомана заедно с чинийката и лъжичката са оставени до мивката изцапани), и микровълновата фурна "Шарп", модел "Ер-1810 А Карусел II" с въртяща се поставка, която включвам, за да си сгрея останалата половин кифла. До тостера "Солтън Соната", кухненския комбайн "Кюизинарт Литъл Про", сокоизстисквачката, "Акме" и дестилационния апарат "Сърдечно твой" за домашно производство на алкохол лъщи огромният чайник от неръждаем метал, литър и половина, който изсвирва мелодията на "Чай за двама", щом водата в него кипне. С него си правя още една неголяма чаша чай. Погледът ми се задържа малко по-дълго върху електрическия нож"Блек енд Декър", който лежи върху шкафа до мивката, включен в контакт на стената; освен че реже, с него може и да се бели, а има и няколко допълнения – назъбен нож, нож за белене и подвижна дръжка. Костюмът, който обличам днес, е от "Алън Флъсър". Моделът е осъвременен вариант на стила от трийсетте, за предпочитане с удължени рамене и цепка отзад на сакото. Реверите трябва да са широки около десет сантиметра, с върхове, които стигат почти до раменете. Използвани обикновено при двуредните сака, реверите с удължен връх се смятат за по-елегантни от срязаните. Ниско разположените джобове са с капаци, над които има процеп, поръбен от двете страни с тънка и тясна ивичка плат. Четири копчета долу отпред оформят квадрат, а по-нагоре, където се събират реверите, има още две. Панталоните са с басти, скроени така, че да продължават линията на широкото сако. Удължената талия е малко по-висока отпред. По средата откъм гърба има специални гайки за тиранти. Вратовръзката е копринена, на точици, от "Валентино Кутюр". Обувките, тип мокасини от крокодилска кожа, са от "А. Тестони". Докато се обличам, по телевизията върви "Шоуто на Пати Уинтърс". Този път гости в студиото са жени, страдащи от раздвоение на личността. Камерата показва безлична възрастна жена, доста пълничка, а зад кадър Пати я пита:

– Добре де, това шизофрения ли е или какво? Кажете ни.

– Не, не, в никакъв случай. Хората с раздвоение на личността не са шизофреници – отговаря жената и поклаща отрицателно глава. – Ние например не сме опасни.

– Ясно. Добре тогава – започва Пати, застанала сред зрителите в студиото с микрофон в ръка, – коя бяхте миналия месец?

– Миналия месец сякаш най-много бях Поли.

Режисьорът включва в близък план угриженото лице на някаква домакиня от публиката, но преди тя да се види на монитора, камерата се връща отново на жената с раздвоение на личността.

– Така, така – нарежда Пати, – а сега коя сте?

– Ами... – уморено мънка онази, сякаш ѝ е писнало да ѝ задават този въпрос, на който е отговаряла хиляди пъти по един и същи начин и никой не ѝ е повярвал. – Този месец съм... агнешки котлет. Да, предимно... агнешки котлет.

Следва дълга пауза. Камерата дава отблизо зяпнала от учудване лелка от зрителите да клати глава, докато друга ѝ шепне нещо в ухото.

Обувките ми, тип мокасини от крокодилска кожа, са от "А. Тестони".

Докато ровя из дрешника в коридора за шлифера си, намирам шал "Бърбери" и подходящо палто с избродиран на него кит (каквито носят децата), изцапан отпред с нещо като засъхнал шоколадов сироп, което прави реверите по-тъмни. Слизам с асансьора и с леко поклащане на китката навивам ръчния си часовник "Ролекс". Казвам "добро утро" па портиера, излизам навън и спирам такси, с което потеглям към Уолстрийт.

"При Хари"


Двамата с Прайс вървим по улица Хановер в най-тъмните мигове на здрача и сякаш водени от невидим радар, мълчаливо приближаваме "При Хари". Тимъти не е обелил дума, откакто си тръгнахме от "Пи енд Пи". Дори не казва нищо за грозния скитник, седнал превит на улица Стоун, но пък не пропуска да подсвирне на една мацка – с големи цици, руса, разкошен задник и дълги крака, която отминава към улица Уотър. Прайс изглежда нервен и напушен и не ми се ще да го питам какво му е. Носи ленен костюм от "Канали Милано", памучна риза от "Айк Бехар", копринена вратовръзка от "Бил Блас" и кожени обувки с бомбета и връзки от "Брукс Брадърс". Аз съм в лек ленен костюм, с широк панталон, с памучна риза и копринена вратовръзка на точки, всичките от "Валентино Кутюр", и кожени обувки с дупчици на високите бомбета от "Алън Едмъндс". Хлътваме в "При Хари" и веднага забелязваме Дейвид ван Патън и Крейг Макдърмот на една маса най-отпред. Ван Патън е облечен в двуредно вълнено спортно сако с копринени нишки и панталон с пригладени ръбове от същата материя от "Марио Валентино", отдолу личи памучна риза от "Гитмън Брадърс", а копринената му вратовръзка на точки е от "Бил Блас"; носи кожени обувки от "Брукс Брадърс". Макдърмот е в ленен костюм с широки панталони, ленена риза от "Базил" и копринена вратовръзка от "Джоузеф Абуд", на краката си има мокасини от "Сузън Бенис Уорън Едуардс".

Двамата са се привели над масата и пишат нещо върху хартиени салфетки, пред единия има скоч, пред другия – мартини. Махат ни с ръка да отидем при тях. Прайс захвърля коженото си куфарче "Туми" на един от празните столове и отпрашва директно към бара. Подвиквам му да ми вземе едно "Джей енд Би" с лед и сядам при Ван Патън и Макдърмот.

– Здрасти, Бейтмън – поздравява ме Крейг с глас, от който личи, че не е на първото мартини. – Я кажи, отиват ли мокасини с пискюли на делови костюм, или не? Не ме гледай така, сякаш съм се чалдисал.

– Уф, не занимавай Бейтмън с глупости – прозява се Ван Патън и разсеяно отпива от чашата си.

В ръката си държи златна химикалка "Крос", която танцува пред лицето му.

– Ван Патън? – обръща се към него Крейг.

– Какво?

Макдърмот се поколебава за миг, после изтърсва приглушено:

– Що не вземеш да млъкнеш.