Ивлин мълчи и преценява какво да каже. Още веднъж оглежда главата на Прайс.

– Ти да не оплешивяваш?

– Ивлин, не сменяй темата, ами... – Изведнъж Тимъти замлъква и истински разтревожен, прокарва ръка по косата си. – Като спомена това, та се сетих да те питам: не съм ли попрекалил с гела, а?

– Може би – отвръща тя. – А сега намери си нещо за занимание и седни някъде.

– Е, нищо, поне не е зелена и не съм я подстригвал с ножчето за масло – успокоява се Тим, намеквайки явно за боядисания кичур на Вандън и за евтината, грозна подстрижка на Сташ. Грозна, защото е евтина.

– Абе ти май наистина си напълнял – вече по-сериозно казва Ивлин.

– Стига бе, Ивлин, не съм.

Тим е пообиден, почти готов да се отдръпне от нея.

– Лицето ти определено изглежда по-заоблено. Не е така... изваяно.

– Не може да бъде.

Той се взира в огледалото. Тя продължава да реши косата си, но някак разсеяно, защото гледа Тим. Той забелязва това, подушва врата ѝ, струва ми се дори, че я близва с език, и се ухилва.

– Ама това наистина е "Инстатан", нали? Хайде, пред мен можеш да си признаеш. Нали го усещам.

– Не – отговаря Ивлин сериозно. – По "Инстатан" си падаш ти.

– Ами, нищо подобно. Поддържам си тена с нагревки в един салон. Честно ти казвам. А пък ти използваш "Инстатан".

– А пък ти си фантазираш – мънка тя неубедително.

– Не се майтапя, казвам ти. Ходя в един салон за тен. Е, скъпичко излиза, но пък... – Прайс леко пребледнява.

– "Инстатан" е все пак, нали?

– Ау, каква смелост: да признаеш, че посещаваш салон за тен.

– Значи "Инстатан" – злорадства Тим.

– Не слушам какво ми говориш – отвръща Ивлин и пак започва да разресва косата си. – Патрик, би ли съпроводил приятелчето си до изхода?

Обаче Прайс пада на колене до нея и започва да души голите ѝ крака, а тя се смее. Нещо в мен се стяга.

– Ох, стига де – стене тя високо. – Махай се оттам.

– Ти си портокалче – смее се той, все още на колене, с глава в скута ѝ. – Приличаш на портокалче.

– Не се занасяй. – Гласът ѝ става нисък и дрезгав от болезнен екстаз. – Нахал такъв.

Наблюдавам ги, изтегнат на леглото. Тимъти се е заврял в скута ѝ и се опитва да пъхне главата си под роклята от "Ралф Лоран". От удоволствие Ивлин е отметнала назад глава и се опитва да го отблъсне, ама някак игриво, като леко го потупва по гърба с четката от "Ян Хове". Почти съм сигурен, че Тимъти и Ивлин се свалят. Тимъти е единственият интересен човек сред познатите ми.

– Време е да се махаш – задъхано казва тя накрая.

Вече се е отказала да се бори с него.

Той вдига очи към нея и с ослепителна усмивка заявява:

– Как то заповяда дамата.

– Благодаря – отговаря тя с глас, в който сякаш долавям леко разочарование.

Тимъти се изправя.

– Ще вечеряме ли заедно? Какво ще кажеш за утре?

– Трябва да питам приятеля си – отбелязва тя и ми се усмихва от огледалото.

– Облечи си онази сексапилна черна рокля от "Ан Клайн", чу ли? – шепне той в ухото на Ивлин, подпрял

ръце на раменете ѝ. – Бейтмън не е поканен.

Разсмивам се незлобиво и ставам от леглото, за да го изпратя.

– Ей, чакай бе! Забравих си еспресото!

Ивлин се залива от смях и плясва с ръце, доволна от това, че на Тимъти не му се тръгва.

– Хайде, приятелю – избутвам го грубичко през вратата.– Раздаваме пижамите.

Той обаче успява да ѝ изпрати въздушна целувка, преди да го отмъкна извън спалнята. Не обелва дума, докато го изпращам до външната врата.

После си наливам бренди и отпивам от голямата италианска чаша на квадрати. Когато се връщам в спалнята, заварвам Ивлин в леглото да гледа по телевизията програмата "Хоумшопинг Клъб". Изтягам се до нея и разхлабвам възела на вратовръзката "Армани". Накрая я питам, без да я поглеждам:

– Защо не се хванеш с Прайс?

– За бога, Патрик – отвръща тя. – Откъде накъде Прайс? Хм, Прайс?

Казва го така, сякаш вече е спала с него.

– Той е богат.

Всеки е богат.

Опитва се да се съсредоточи върху телевизионния екран.

– И лови окото.

Всеки лови окото, Патрик.

– Има страхотно тяло.

– Всеки има страхотно тяло днес.

Оставям чашата на нощното шкафче и се претъркулвам върху нея. Целувам и лижа врата ѝ, а тя зяпа безучастно големия екран на "Панасоник"-а и само намалява звука с дистанционното. Запретвам нагоре ризата си "Армани" и поставям ръката ѝ върху тялото си, за да усети колко железни са стомашните ми мускули, даже ги раздвижвам, зарадван от светлината в стаята, която ще ѝ покаже бронзовия тен и стегнатата ми диафрагма.

– Знаеш ли – казва тя отчетливо, – Сташ е серопозитивен. И... – Нещо на екрана привлича вниманието ѝ, тя усилва за малко звука, после пак го намалява. – И... мисля, че тази вечер ще спи с Вандън.

– Хубаво – отвръщам и захапвам леко кожата на врата ѝ, а ръката ми лежи върху твърдата ѝ студена гърда.

– Голяма напаст си.

Леко възбудена, тя шари с ръце по широките ми здрави рамене.

– Не е вярно – въздъхвам. – Аз съм просто твоят годеник.

Петнайсетина минути се опитвам да правя секс с нея, накрая се отказвам.

– Нищо, друг път ще си в по-добра форма – утешава ме тя.

Пресягам се за чашата с бренди. Допивам я. Ивлин е пристрастена към антидепресанта парнат. Лежа до нея и гледам "Хоумшопинг Клъб" с изключен звук – появяват се стъклени кукли, бродирани възглавници, лампа с формата на футболна топка. Ивлин започва да се унася.

– Използваш ли миноксидил? – пита ме тя след известно време.

– Не – отвръщам. – За какво ми е?

– Отпред косата ти май оредява – промърморва тя.

– А, няма такова нещо.

Трудно е да се каже. Косата ми е много гъста и не мога да преценя дали оредява. Всъщност едва ли.

Прибирам се пешком у дома, пожелавам "лека нощ" на някакъв портиер, когото не познавам, и се отпускам в хола си високо над града, а в ъгъла от стереошкафа "Вурлицер 1015" (който не е толкова добър, колкото рядко срещаният модел "Вурлицер 850") се носи песента The lion sleeps tonight в изпълнение на Тоукънс. Онанирам, като си представям първо Ивлин, после Кортни, след туй Вандън и пак Ивлин, точно преди да получа слаб оргазъм с мисълта за полуголата манекенка в оскъден бански костюм, която видях днес на реклама за модна къща "Калвин Клайн".

Утрин


Осветен от майската зора, холът на апартамента ми изглежда така: над газовата камина от бял мрамор и гранит виси оригинална картина на Дейвид Оника. Платното е с размери два на метър и половина и представлява портрет на гола жена, издържан предимно в убити сиви и масленозелени тонове. Жената седи на шезлонг и гледа Ем Ти Ви на фона на марсиански пейзаж – бляскава морава пустиня, из която са пръснати мъртви, изкормени риби и парчета от строшени сребърни чинии, образуващи полукръга на изгряващо слънце над жълтата глава на жената, и всичко това – в черна алуминиева рамка. Насреща има дълъг бял диван и телевизор "Тошиба" с осемдесетсантиметров екран, с висока контраста и разделителна способност, с отделен шкаф за видеото, снабден със свръхмодерна електронна система НЕК за наслагване на образи; озвучаването става с вградени говорители и петватов лицев усилвател за всеки канал. В стъклената кутия под телевизора се мъдри видео "Тошиба" – суперкачествена машина от типа "Бета" с вградено устройство за смесване, включващо и възможност за надписи с осемстранична памет, широколентови глави за запис и за възпроизвеждане и настройка за автоматичен запис на осем предавания за три седмици напред. Във всеки един от ъглите на хола стои по една ветроупорна халогенна лампа. Тънки бели венециански щори покриват и осемте прозореца, опиращи в пода и в тавана. Пред дивана има масичка за кафе от "Търчън" със стъклен плот и дъбови крака. Въпреки че не пуша, върху нея са поставени кристални пепелници от "Фортуноф", около които са подредени стъклени фигурки на животни от "Стюбен". До музикалния шкаф "Вурлицер" е концертният роял "Болдуин" от черен абанос. Подът на целия апартамент е покрит с бял дъбов паркет, полиран с безцветен лак. В другия край на стаята до писалището и плетената кошница за вестници и списания от "Джио Понти" има цялостна стереоуредба "Сансуи" (компактдиск, дек, тунер и усилвател с високи два метра тонколони "Дънтек Совърейн 2001" в кутии от бразилско палисандрово дърво. Ниско легло от матраци върху дъбова каса заема средата на спалнята. До стената стои телевизор "Панасоник" с осемдесет и пет сантиметров плосък екран и стереозвук, а в стъклената витрина под него има видео "Тошиба". Не съм сигурен дали електронният будилник "Сони" е точен и затова се надигам и се взирам в мигащите цифри на лицевия панел на видеото, после взимам безжичния телефон "Еторе Сотсас" от стъклено-металното нощно шкафче до леглото и набирам номера на телефонна служба "Точно време". В единия ъгъл има стоманено-дървен стол с кремава кожена тапицерия, създаден по проект на Ерик Маркъс, а в другия – стол от специално огънат шперплат. Килим от "Мод Сиена" в бежово и бяло с черни точки покрива по-голямата част от пода. Едната стена е изцяло заета от четирикрилен, необикновено лъскав гардероб от махагон. В леглото съм с копринена пижама "Ралф Лоран", а като ставам, навличам отколешен червен халат от индийска вълна и отивам в банята. Докато пикая, правя опит да видя подпухналото си отражение в стъклената рамка на бейзболния плакат, закачен над тоалетната. След това навличам боксьорски шорти от "Ралф Лоран" с монограм и пуловер "Феър Айл" и нахлузвам копринени чехли "Енрико Идолин" на точици, връзвам си найлонова торбичка с лед на лицето и започвам сутрешните упражнения за разпускане. После заставам в банята пред хромоакрилния умивалник "Уошмобил", снабден с поставка за сапуна, халка за чаша и хоризонтални пръчки за кърпите – купих го от "Хейстингс Тайл", за да го ползвам, докато се шлифоват с пясък мраморните умивалници, които поръчах от Финлндия, – и се взирам в огледалото, откъдето наднича отражението на лицето ми, все още с найлоновата торбичка с лед на него. В метална неръждаема чаша отливам малко дезинфекциращ препарат "Плакс" и около половин минута плакна с него устата си. Изстисквам паста "Рембранд" върху четката с дръжка, имитация на костенуркова черупка, и започвам да търкам зъбите си (с твърде лош вкус от снощи, за да лъснат идеално, а може и да съм ги мил, преди да си легна) и да ги плакна с "Листерин". След това проверявам ръцете си и поизтърквам ноктите с пиличка. Свалям торбичката с лед от лицето си и го почиствам с лосион, преди да го намажа с билкова маска за лице, която държа десет минути, докато проверявам ноктите на краката си. Тогава използвам лъскачката за зъби "Пробрайт", а после и другата – "Интерплак", която върти четките с 4200 оборота в минута и сменя посоката на въртене четирийсет и шест пъти в секунда; по-дългата четка почиства между зъбите и масажира венците, а по-късата лъсва емайла на зъбите. Още веднъж изплаквам устата си – този път със "Сепакол". Измивам маската на лицето с ментов разтвор. Душът е с универсална, въртяща се във всички посоки цедка и с възможност да се нагласява на желаната височина. Изработен е от златночерен австралийски месинг и е покрит с бял емайл. Под душа първо използвам почистващ гел, който се разпенва от водата, после измивам тялото си с меденобадемов разтвор, а лицето – с парещ гел. Шампоанът "Видал Сасун" е особено добър за премахване на засъхналата пот, солите, мазнините и прахоляка, който сплесква косата върху темето и придава старчески вид. Сешоарът също е добър – силициевата технология позволява изсушаване, без струята въздух да притиска косата надолу, което предизвиква същия ефект. В празнични дни или преди среща предпочитам да ползвам "Зелен натурален съживяващ" шампоан, сешоара и "Нутриънт Комплекс". Това е препарат, съдържащ Д-пантенол – съставка на витамин Б-комплекс, полисорбат осемдесет с почистващо действие върху темето и билки. В събота и в неделя обикновено ходя в "Блумингдейл" или в "Бергдорф" и по съвета на Ивлин си взимам "Европейска хранителна добавка" и шампоан "Фолтен" за изтъняваща коса, съдържащ комплекс от въглехидрати, които проникват в короните на косъма, заздравяват го и му придават блясък. Ползвам и "Виваген" – нов продукт на "Редкен", който предотвратява отлагането на минерали и удължава жизнения цикъл на косата. Луис Карутърс пък ми препоръчва "Арамис Нутриплекс" – подхранваща смес, която стимулира и кръвообращението. Щом излизам изпод душа и се изтривам с хавлията, навличам пак боксьорските шорти "Ралф Лоран", но преди да нанеса пяната за бръснене "Мус-А" от "Пур Ом", около две минути държа върху лицето си нагорещен пешкир, за да омекнат и най-твърдите косъмчета от брадата. После задължително се намазвам с накисващ препарат (предпочитам "Клиник") и го оставям за около минута да попие. Може да се изплакне, и може да се остави и върху него да се нанесе кремът за бръснене (за предпочитане с четка, омекотяваща косъма), което както установих, улеснява бръсненето. Това не позволява на пяната да засъхне и намалява триенето между кожата и ножчето. Преди да започне бръсненето, самбръсначката трябва да се накисне в гореща вода, а след това – да се движи по посока на косъма с лек натиск върху кожата. Край ушите и около брадичката се оставя за най-накрая, защото там космите са по-твърди и им трябва повече време да омекнат. Самобръсначката се изплаква и изтръсква добре, за да няма по нея вода. Когато свърши бръсненето, лицето се наплисква обилно със студена вода, за да не остане по него пяна. За предпочитане е да се използва лосион за след бръснене с ниско съдържание на спирт.В никакъв случай одеколон, защото високият му спиртен градус изсушава кожата и я състарява. Добре е лицето да се почисти с памуче, напоено с препарат за унищожаване на бактериите без спирт. Най-накрая се нанася омекотител за кожа. Лицето се наплисква с вода, преди да се намаже с омекотяващ лосион, който задържа влагата.