В эту книгу Леонида Волынского (1913—1969) вошли лучшие его широко известные произведения, посвященные событиям войны и послевоенной жизни. Рассказы о войне полны раздумий над судьбами людей, совсем юных, в жизнь которых ворвались грозные события.

Леонид Волынский счастливо сочетал талант писателя с глубоким знанием и любовью к искусству. Его очерки, посвященные живописи и архитектуре, написаны красочно и пластично и представляют большой интерес для читателя.

В наше динамично меняющееся время, с хаосом в душах людей и обществе, необходима новая литература, отражающая явления современной жизни. И она стала появляться в жанре метамодернизм. Роман Андрея Ангелова «Театр мистера Фэйса» с уверенностью можно отнести к яркому проявлению метамодерна, - считает Наталья Гаврилюк.

В этой книге сделана подборка наиболее интересных писем, дневниковых записей и трактатов великого немецкого художника. Литературное наследие живописца раскрывает перед читателем прежде всего увлеченного человека, которому не безразлично все, что его окружает. Даже живописные трактаты Дюрера лишены скучного академизма, при этом легко превратятся в «настольную книгу» современного художника или человека, готового овладеть основами живописного мастерства. За исключением вступительной статьи, книга состоит только из собственных работ и записей Альбрехта Дюрера.

Эта книга расскажет о том, как в христианской иконографии священное переплеталось с комичным, монструозным и непристойным. Многое из того, что сегодня кажется возмутительным святотатством, в Средневековье, эпоху почти всеобщей религиозности, было вполне в порядке вещей.

Речь пойдёт об обезьянах на полях древних текстов, непристойных фигурах на стенах церквей и о святых в монструозном обличье. Откуда взялись эти образы, и как они связаны с последующим развитием мирового искусства?

Первый на русском языке научно-популярный текст, охватывающий столько сюжетов средневековой иконографии, выходит по инициативе «Страдающего Средневековья» — сообщества любителей истории, объединившего почти полмиллиона подписчиков. Более 600 иллюстраций, уникальный текст и немного юмора — вот так и следует говорить об искусстве.

«В 2011 году, когда я писала „Скрытый смысл: Создание подтекста в кино“, другой литературы на эту тему не было. Да, в некоторых книгах вопросам подтекста посвящалась страница-другая, но не более. Мне предстояло разобраться, что подразумевается под понятием „подтекст“, как его обсуждать и развеять туман вокруг этой темы. Я начала с того, что стала вспоминать фильмы, в которых, я точно знала, подтекст есть. Здесь на первый план вышли „Тень сомнения“ и „Обыкновенные люди“. Я читала сценарии, пересматривала фильмы, ища закономерности и схожие приемы. Благодаря этим фильмам я расширяла свои представления о подтексте, осознав, что в это понятие входят жесты и действия, поступки и подспудное движение общего направления внутренней истории. А еще я увидела, как работает подтекст в описаниях, таких как в сценарии „Психо“.

После выхода первого издания появилось еще несколько книг о подтексте, но в них речь шла скорее о писательском мастерстве, чем о сценарном. В ходе дальнейших размышлений на эту тему я решила включить в свою целевую аудиторию и писателей, а в качестве примеров рассматривать экранизации, чтобы писатель мог проанализировать взятую за основу книгу, а сценарист – сценарий и фильм. Во втором издании я оставила часть примеров из первого, в том числе классику („Психо“, „Тень сомнения“, „Обыкновенные люди“), к которым добавила „Дорогу перемен“, „Игру на понижение“ и „Двойную страховку“. В последнем фильме подтекст был использован вынужденно, поскольку иначе сценарий лег бы на полку – голливудский кодекс производства не позволял освещать такие темы в открытую. Некоторые главы дополнены разбором примеров, где более подробно рассматривается, как выглядит и действует подтекст на протяжении всего фильма или книги. Если вам хватает времени на знакомство лишь с тремя примерами великолепного подтекста, я бы посоветовала „Обыкновенных людей“, „Тень сомнения“ и серию „Психопатология“ из сериала „Веселая компания“. Если у вас всего полчаса, посмотрите „Психопатологию“. Вы узнаете практически все, что нужно знать о подтексте, и заодно посмеетесь!..»

Монография о творчестве выдающегося русского живописца, художественного критика и историка искусства Александра Николаевича Бенуа. Художник поразительно широкого диапазона, Бенуа был крупнейшим театральным живописцем, выдающимся рисовальщиком и пейзажистом. Анализу его работ, а также его деятельности критика и историка посвящена эта книга.

Рабочая тетрадь

„Александрийски квартет“ Една от литературните сензации на XX век. Предизвикателен, емоционален и поетичен шедьовър! „Александрийски квартет“ на най-големия стилист на британската литература, Лорънс Дърел, е тетралогия за мистерията на човешката душа, любовта и страстта, за спомените и познанието, постижимо от хората. Всеки роман от тази необикновена и екзотична поредица разказва историята на любовта и човешките взаимоотношения от различна гледна точка и набляга на един от четиримата главни герои — Жюстин, Балтазар, Маунтолив и Клия. Самият древен и мистичен град, Александрия, е петият главен герой. В него малко преди Втората световна война се събират персонажите на четирите романа. „Жюстин“ Първият от четирите романа — „Жюстин“ — е опитът на разказвача да разбере любовната си връзка с красивата и загадъчна Жюстин. Да бъдеш обладан от любовта, да изградиш архитектурата на желанието…     Колко лекомислено е да си представиш влюбването като сходство на умовете, на мислите; едновременното възпламеняване на две души, израснали поотделно и автономно. Усещането прилича на безшумна експлозия във всяка една от тях. Влюбеният е с грешното впечатление, че общува с обекта на своето желание. Обичаният обект е просто човек, участвувал нарцистично в същото изживяване — съвпадение на мига. Стремежът да бъдеш близо до обичания обект се дължи на любопитството двете изживявания да бъдат сравнени, подобно на отражения в различни огледала. „Александрийски квартет“ преоткрива модерния роман. Тук са събрани всички човешки истории, всичко ви очаква, за да ви възпламени, всички са прекалено важни, никой и нищо не може да бъде пренебрегнато. Лорънс Дърел (1912–1990) е един от най-обичаните и уважавани британски автори, въпреки че той се определя по-скоро като космополит. Животът и творчеството му бележат целия XX век. Тетралогията „Александрийски квартет“ е най-забележителното му произведение, за което мнозина смятат, че Дърел заслужава да спечели Нобелова награда за литература. 

„Александрийски квартет“ „Една от литературните сензации на XX век. Предизвикателен, емоционален и поетичен шедьовър!“ „Александрийски квартет“ на най-големия стилист на британската литература, Лорънс Дърел, е тетралогия за мистерията на човешката душа, за любовта и страстта, за спомените и познанието, постижимо от хората. Всеки роман от тази необикновена и екзотична поредица разказва историята на любовта и човешките взаимоотношения от различна гледна точка и набляга на един от четиримата главни герои — Жюстин, Балтазар, Маунтолив, Клия. Самият древен и мистичен град, Александрия, е петият главен герой. В него малко преди Втората световна война се събират персонажите на четирите романа… „Балтазар“ Сред този полувъображаем (и все пак напълно истински) град, който започва и свършва със съдбата на няколко души, сред този лабиринт на изтерзани сърца Балтазар е разумът. Той е лекарят мистик, философът, мислителят, който търси сърцевината на истината.     Всички живеем с избрани измислици… Всичко, казано за някой, е вярно… Всичко е вярно за всеки… Само актът на физическата любов ни разкрива истината един за друг. Животът се свежда до направения избор. Вечната резервираност на ума и вечните възможности за избор. Истината не е това, което се говори в пълно съзнание. Тя винаги е онова, което се е изплъзнало от езика или ръката — неволно допусната грешка, която издава премълчаното. „Александрийски квартет“ преоткрива модерния роман. Тук са събрани всички човешки истории, всичко ви очаква, за да ви възпламени, всички са прекалено важни, никой и нищо не може да бъде пренебрегнато. Лорънс Дърел (1912–1990) е един от най-обичаните и уважавани британски автори, въпреки че той се определя по-скоро като космополит. Животът и творчеството му бележат целия XX век. Тетралогията „Александрийски квартет“ е най-забележителното му произведение, за което мнозина смятат, че Дърел заслужава да спечели Нобелова награда за литература.

„Александрийски квартет“ „Една от литературните сензации на XX век. Предизвикателен, емоционален и поетичен шедьовър!“ „Александрийски квартет“ на най-големия стилист на британската литература, Лорънс Дърел, е тетралогия за мистерията на човешката душа, за любовта и страстта, за спомените и познанието, постижимо от хората. Всеки роман от тази необикновена и екзотична поредица разказва историята на любовта и човешките взаимоотношения от различна гледна точка и набляга на един от четиримата главни герои — Жюстин, Балтазар, Маунтолив, Клия. Самият древен и мистичен град, Александрия, е петият главен герой. В него малко преди Втората световна война се събират героите на четирите романа… „Маунтолив“ Това е историята на младия британски дипломат Маунтолив, омагьосан от загадките на Египет и от красивата Лейла. Историята за неговия път към успеха и за всичко, което загубва, докато се изкачва по политическата стълбица. Дипломати и творци, египтяни и чужденци, религиозни фанатици и модерни циници, изискани дами и проститутки, познатите ни от първите две части герои — всички те се срещат из тесните уличките на Александрия и на страниците на „Маунтолив“.     Той беше чувал и чел за големи страсти, но смяташе, че никога няма да стигне дотам. И ето че сега именно това измъчваше до полуда потайния му живот, който, като на някой поотраснал гимназист, се разиграваше автономно зад кулисите на ежедневието с неговите обичайни жестове, дела, думи и пристрастия… Лейла го беше преобърнала, както се преобръща стар дънер, и беше хвърлила душата му в смут.     Беше абсурдно. Да си влюбен беше абсурдно, същата ситуация като да ти издърпат стола, преди да седнеш. „Александрийски квартет“ преоткрива модерния роман. Тук са събрани всички човешки истории, всичко ви очаква, за да ви възпламени, всички са прекалено важни, никой и нищо не може да бъде пренебрегнато. Лорънс Дърел (1912–1990) е един от най-обичаните и уважавани британски автори, въпреки че той се определя по-скоро като космополит. Животът и творчеството му бележат целия XX век. Тетралогията „Александрийски квартет“ е най-забележителното му произведение, за което мнозина смятат, че Дърел заслужава да спечели Нобелова награда за литература.

„Александрийски квартет“ Една от литературните сензации на ХХ век. Предизвикателен, емоционален и поетически шедьовър! „Александрийски квартет“ на най-големия стилист на британската литература, Лорънс Дърел, е тетралогия за мистерията на човешката душа, за любовта и страстта, за спомените и познанието, постижимо от хората. Всеки роман от тази необикновена и екзотична поредица разказва историята на любовта и човешките взаимоотношения от различна гледна точка и набляга на един от четиримата главни герои — Жюстин, Балтазар, Маунтолив, Клия. Самият древен и мистичен град, Александрия, е петият главен герой. В него малко преди Втората световна война се събират героите на четирите романа… „Клия“ В първите три части на „Александрийски квартет“ събитията се случват в реда, в който за пръв път са станали важни за автора. „Клия“ е тяхно хронологично продължение. Може ли някой да каже какво е съвършенството? Дойде ли времето да сложим ред сред хаоса на чувствата си?     Когато си влюбен в една от неговите обитателки, градът се превръща във вселена. Цяла една нова Александрия се роди пред очите ми благодарение на Клия, която опресни старите ми спомени и тяхното значение, както и полузабравената атмосфера, освежи багрите и предишната история на града, предишната му биография бе подменена с нова.     Да, един ден открих, че изписвам с треперещи ръце онези три думи, с които, откакто свят светува, започва всеки разказвач, дръзнал да прикове вниманието на своите земляци. Думи, които само въвеждат старата история за един поумнял писател. Написах: „Имало едно време…“ „Александрийски квартет“ преоткрива модерния роман. Тук са събрани всички човешки истории, всичко ви очаква, за да ви възпламени, всички са прекалено важни, никой и нищо не може да бъде пренебрегнато. Лорънс Дърел (1912–1990) е един от най-обичаните и уважавани британски автори, въпреки че той се определя по-скоро като космополит. Животът и творчеството му бележат целия XX век. Тетралогията „Александрийски квартет“ е най-забележителното му произведение, за което мнозина смятат, че Дърел заслужава да спечели Нобелова награда за литература.

Книга посвящена жизни и деятельности выдающегося советского зодчего, академика архитектуры Алексея Викторовича Щусева. Художник могучего таланта, Щусев создал непревзойденные памятники, среди которых главное место по праву занимает Мавзолей В. И. Ленина.

О сложной судьбе выдающейся личности, о трудных поисках и счастливых находках рассказывает эта книга. Повествование доведено до 1930 г.

Адресована широкому кругу читателей.