Самым известным произведением Никколо Макиавелли стал трактат «Государь». Именно этот труд в 1559 г. католическая церковь внесла в список запрещенных книг, ибо Макиавелли создал учение о последовательно светском государстве, свободном от церковной морали. Он полагал, что в борьбе за упрочение государства допустимы любые средства: насилие, обман, предательство. В своем трактате Макиавелли учит не только тому, как управлять государством, но и как лучше завоевывать другие страны, управлять армией и содержать войска.

Книга также включает в себя и другой труд итальянского философа «О военном искусстве», в котором впервые звучит идея о всеобщей воинской повинности.

В формате a4.pdf сохранен издательский макет.

Джордано Бруно (1548–1600) – один из самых ярких и противоречивых деятелей Возрождения, всей своей жизнью сочетавший несочетаемое. Монах-доминиканец и еретик, поэт и философ, он занимался космологией, логикой и даже магией. Вниманию читателя предлагается философско-поэтический трактат «О героическом энтузиазме», в котором ярчайшим образом выражен сам революционный и неумирающий дух события Возрождения.

В формате a4.pdf сохранен издательский макет.

Знаменитый нидерландский гуманист Эразм Роттердамский в своей книге пародирует форму средневекового «похвального слова» и изображает современное ему феодально-церковное общество Европы.

Трактат Томмазо Кампанеллы «О чувстве, заключённом в вещах, и о магии» знакомит читателя с оригинальной натурфилософией всеобщего одушевления, созданной автором знаменитой утопии «Город Солнца». Избранные главы из всех четырёх книг трактата, снабжённые примечаниями, сопровождаются вводной статьёй и антологией из сонетов Кампанеллы в новом стихотворном переводе с приложением итальянского оригинала.

В формате PDF A4 сохранен издательский макет.

"Търсенето на Светия Граал (1230) завършва поредицата от средновековни романи за мистичния съд. Него мечтаят да видят и разгадаят всички рицари от Кръглата маса. Ала усилията им се оказват напразни. Те скитат дълго в един разомагьосан свят, където вече няма приключения, а старите куртоазни ценности са загубили своя смисъл. До Граала ще получат достъп само герои от нов тип, олицетворяващи монашеския идеал на Цистерцианския орден за живот в бедност, молитва и пълно въздържане от плътски наслади. Приемайки на своя територия идеологията на християнския ригоризъм, рицарският роман бива поставен на сериозни изпитания. Но излиза от тях обогатен с нови духовни измерения". Стоян Атанасов

„Ерек и Енида“ (1170) е първата достигнала до нас творба на Кретиен дьо Троа, смятан за основоположник на рицарския артуровски роман. Това е история за трудната, но възможна хармония между любовта, брака и рицарското приключение. За пръв път тези три сфери на човешкия опит биват обвързани в обща фабула. При нейните герои чувствата, етиката, животът в обществото и политиката съжителстват по образцов начин. В продължение на следващите три века авторите на рицарски романи ще изпитват силното влияние на Кретиен дьо Троа и на тази негова творба. Тя задава параметрите на един нов жанр — романа — и очертава моралните измерения на рицарството. Стоян Атанасов

Немски сказания на известните немски писатели и фолклористи Якоб и Вилхелм Грим са публикувани през 1816–1818. Този сборник с легенди, събрани от различни източници и публикувани в два тома, се обобщава към най-старите епически традиции на германците. Историите претендират да описват реални исторически събития, разположени приблизително във времето. Сборникът е оказал значително влияние върху художествената литература и фолклористиката. Средновековните легенди са често пъти шокиращи и странни дори за съвременния презадоволен читател. Историческото и приказното, очарованието и ужасът биват неразривно преплетени. Казано накратко, това не са „детски и семейни приказки“ на Братя Грим.

"Приказките са отредени да уловят чистата мисъл на едно детско световъзприемане, те подхранват непосредствено, меко и нежно като млякото, сладко и засищащо като меда, без земна тежест; обратно, сказанията служат за по-здрава храна, носят по-прости, но затова пък по-отчетливи багри и изискват повече сериозност и разсъдителност". Братя Грим

Немски сказания на известните немски писатели и фолклористи Якоб и Вилхелм Грим са публикувани през 1816–1818. Този сборник с легенди, събрани от различни източници и публикувани в два тома, се обобщава към най-старите епически традиции на германците. Историите претендират да описват реални исторически събития, разположени приблизително във времето. Сборникът е оказал значително влияние върху художествената литература и фолклористиката. Средновековните легенди са често пъти шокиращи и странни дори за съвременния презадоволен читател. Историческото и приказното, очарованието и ужасът биват неразривно преплетени. Казано накратко, това не са „детски и семейни приказки“ на Братя Грим.

"Приказките са отредени да уловят чистата мисъл на едно детско световъзприемане, те подхранват непосредствено, меко и нежно като млякото, сладко и засищащо като меда, без земна тежест; обратно, сказанията служат за по-здрава храна, носят по-прости, но затова пък по-отчетливи багри и изискват повече сериозност и разсъдителност". Братя Грим